Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— О, хаиде, Клеъри. Какво според теб е правил в щаба на Претор Лупус? Никога не ходеше там. Ако е отишъл, било е заради мен, защото се е опитвал да ме открие. Ако не се бях оставил да ме отвлекат…
— Ако не се беше оставил да те отвлекат? — сопна се Клеъри. — Какво, да не си се писал доброволец да бъдеш отвлечен от Морийн?
— Морийн не ме отвлече — глухо каза Саймън.
Клеъри го погледна озадачено.
— Мислех, че те е държала в клетка в хотел "Дюмор". Нали каза, че…
— Така е — отвърна Саимън. — Ала единствената причина да бъда навън, където тя можеше да се добере до мен, бе, че бях нападнат от един от Помрачените. Не исках да кажа на маика ти и на Люк — добави той. — Реших, че ще се побъркат от притеснение.
— Защото, ако Себастиан насъсква Помрачените си срещу теб, то е заради мен— глухо каза Клеъри. — Да те отвлече ли искаше, или да те убие?
— Е, нямах възможност да го попитам. — Саимън напъха ръце в джобовете си.
— Джордан ми каза да бягам и аз побягнах… право в ръцете на хората на Мориин. Очевидно е държала апартамента под наблюдение. Предполагам, така ми се пада, задето избягах и го оставих. Ако не го бях сторил, ако не ме бяха отвлекли, той нямаше да отиде в Претор Лупус и да бъде убит.
— Престани. — Саимън погледна Клеъри с изненада. Звучеше истински ядосана. — Престани да се самообвиняваш. Джордан не получи задачата да те пази просто така. той я искаше, за да е близо до Мая. Знаеше какви рискове крие задължението да те пази. Доброволно ги прие. Изборът си беше негов. Търсеше изкупление. Заради случилото се между него и Мая. Заради онова, което бе сторил. Ето какво беше Претор Лупус за него. Спасение. Да брани теб, да брани такива като теб — това беше неговото спасение. Беше се превърнал в чудовище. Наранил бе Мая. Превърнал бе и нея в чудовище. Онова, което бе направил, беше непростимо. Ако не беше станал част от Претор Лупус, ако не се бе наел да те пази, то щеше да го разяжда отвътре и накрая той щеше да сложи край на живота си.
— Клеъри… — Саймън беше поразен от мрака в думите й.
Тя потрепери, сякаш се отърсваше от паяжини. Бяха излезли на дълга улица покраи един канал, от двете страни на която се издигаха внушителни стари къщи, и Саимън си помисли, че приличат на онези богаташки квартали в Амстердам, които беше виждал на снимки.
— Това там е къщата на семейство Лаитууд. Всички висши членове на Съвета живеят на тази улица. Консулът, инквизиторът, представителите на долноземците. Трябва само да открием в коя къща е Рафаел…
— Еи тази. — Саимън посочи тясна къща с черна врата, върху която беше нарисувана сребърна звезда. — Звезда за Децата на нощта. Защото не виждаме светлината на слънцето. — той се усмихна на Клеъри или поне се опита. Глад гореше във вените му, сякаш под кожата си имаше нажежена тел.После се обърна и изкачи стъпалата. Чукчето на вратата беше тежко и имаше формата на руна. Звукът, които издаде, когато Саимън потропа с него, отекна във вътрешността на къщата.
Саимън чу как Клеъри се приближава зад него в мига, в които вратата се отвори и Рафаел застана на прага, така че да не попадне под лъчите, които струяха отвън. В сенките Саимън различаваше само очертанията му — къдрава коса, бели зъби, проблеснали, когато ги поздрави.
— Дневни вампире. Дъще на Валънтайн.
Клеъри издаде подразнен звук.
— Никога ли не наричаш хората с имената им?
— Само приятелите си — отвърна Рафаел.
— Ти имаш приятели? — каза Саймън.
Рафаел го изгледа свирепо.
— Предполагам, че сте дошли за кръв?
— Така е — отвърна Клеъри. Саимън не каза нищо. При звука на думата "кръв" бе започнало да му прималява. Стомахът му се сви. Гладът му ставаше прекалено свиреп.
Рафаел го погледна.
— Изглеждаш гладен. Маи трябваше да последваш предложението ми на площада снощи.
Клеъри повдигна вежди, ала Саймън просто се намръщи.
— Ако искаш да говоря с инквизитора от твое име, ще трябва да ми дадеш кръв. Иначе ще припадна в краката му. Или пък ще се нахраня от него.
— Подозирам, че това няма да се понрави особено на дъщеря му. Макар че тя и така не изглеждаше особено доволна от теб снощи. — Рафаел потъна в сенките във вътрешността на къщата.
Клеъри погледна Саймън.
— Да разбирам ли, че вчера си видял Изабел?
— Аха.
— И нещата не са се развили добре?
На Саимън не му се наложи да отговори, защото в този миг Рафаел се върна. Носеше стъклено шише, пълно с червена течност и запушено с тапа. Саимън го пое нетърпеливо.
Сладката миризма на кръв струеше на вълни през стъклото. Саимън отпуши бутилката и я надигна, а кучешките му зъби се удължиха, въпреки че не се нуждаеше от тях. Вампирите не бяха създадени, за да се хранят от бутилки. Зъбите му одраскаха кожата на ръката му, когато избърса уста с опакото на дланта си.