Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
От края на алеята дойде звук от трополящи крака и викове. Време беше. Вярно, че беше ранно утро, но двата изстрела и женски писъци трябваше да са вдигнали някого.
— Скоро ще дойда за теб — изръмжа тихо той. — Давам ти тази информация като подарък. Възползвай се от оставащото ти време и се приготви да умреш.
Фигура се извиси зад Бойл и удари демона в гърба. Бойл изгрухтя и се отдръпна от нея, изправяйки се и обръщайки се, за да изръмжи към нападателя си, все още скрит от погледа на Изабел. Извикаха мъже и изстрели иззвънтяха във въздуха.
Атаката на Бойл към магьосниците бе кратка. Претъркулвайки се настрана, тя видя демона да се мята назад под напора на пълните с мед патрони. Явно Бойл бе разбрал, че пистолетите, които носеха нападащите го магьосници, не са обикновени. Бойл отправи един последен поглед към нея, изражението му се напрегна, а после, вместо да изчезне през портал, той пое надолу по уличката.
Изабел лежеше на земята, поемайки големи глътки от лошия въздух, и наблюдаваше как Адам, Тео, Мика и Джак тичат покрай нея, преследвайки Бойл.
Томас коленичи до нея.
— Изабел, добре ли си? — Всичката кръв се бе отдръпнала от лицето му и изглеждаше изключително вбесен. Не на нея, предположи.
Тя се закашля и плъзна ръка в скута му.
— Мислех, че каза, че няма да ми дадеш пространство? — каза тя задъхано, с дрезгав глас. Беше шега, но той не я прие така. Вид на дълбока вина се спусна върху лицето му. Тя усети стягането й чрез емпатията си.
Стисна ръката му и остави усмивка да трепне върху устните й.
— Отивай, аз ще съм добре.
— Няма да те оставя.
Изабел с усилие се изправи до седнало положение и посочи надолу по уличката след останалите.
— Отивай! Отивай да им помогнеш, Томас. Ако искаш да ме предпазиш, не оставяй този кучи син да се измъкне.
Той се наведе, целуна я и промърмори:
— Обичам те. — След това изчезна.
Обичам те?
Тя стоя доста време, поразена от думите му, а ръката й покриваше болящото я гърло. Той не мислеше сериозно тези думи. Не можеше. Вероятно просто се бяха изплъзнали в превъзбудата, може би защото се бе страхувал, че Бойл би я убил. Тя потърка кожата си с пръсти, в опит да намали болката. Изабел вярваше, че Томас е загрижен за нея, можеше да усети, че е така. Знаеше, че иска да я предпази… но любов? Хайде де.
Въпреки че имаше прилив на чисти, топли емоции, които се излъчваха от него, когато го каза.
Изабел трябваше да признае, че част от нея наистина хареса идеята. Много.
— На какво, по дяволите, се усмихваш? Току-що демон ти срита задника.
Тя вдигна поглед, за да види Адам да стои близо до нея, превит на две и дишащ тежко, с длани опрени на бедрата му и озадачен израз на лицето му.
Усмихваше ли се? Изабел свали ръка от гърлото си, преглътна и трепна.
— Предполагам, че започвам да свиквам. — Погледът й се прикова в дъното на уличката, за да види другите да тичат. — Не го хванахте, нали?
Адам се изправи и се изсмя кратко и грубо.
— Не, по дяволите. Беше като призрак. В един момент е там, после пуф и го няма. Мисля, че ни накара да го гоним само за забавление. Копеле.
— Макар че си мисля, че го ранихме, преди да изчезне — каза Томас, куцайки към нея. Тази малка свада вероятно никак не бе помогнала на коляното му да оздравее, макар че, с помощта на доктор Оливър и някои от огнените магьосници, бързо се подобряваше.
Той й подаде ръка и й помогна да се изправи.
— Един от изстрелите ми го уцели в горната част на ръката. — Той направи пауза и се намръщи. — Мисля.
Джак обърса челото си с ръка и заговори, дишайки трудно.
— Видях го. Уцели го. Тогава изчезна. Преследвахме го няколко преки надолу по уличките. Избяга и залъкатуши, скри се зад разни неща. Никой от нас нямаше достатъчно видимост за изстрел, но Томас успя да го уцели веднъж.
Изабел се изтласка на крака, изучавайки щетите по дрехите си, и направи гримаса.
— Това поне е нещо. — Тя стисна устни. — Звучи сякаш само ни се надсмива, сякаш се наслаждава на преследването.
— Да — прекъсна я Тео. Беше се присъединил към тях преди миг, идвайки от посоката, в която бяха преследвали Бойл. — Не ни взима на сериозно. Това беше игра на криеница в демонски стил.
Само ако знаеха колко вярно бе това. Те бяха само игра за Бойл, нищо повече. И по-точно Изабел. В противен случай демонът нямаше да я следва наоколо, задавайки й глупави въпроси за любовния й живот.
— Какво стана? — Томас докосна дупката в дънките й, която кръвта на Бойл бе прогорила. Душенето я бе накарало да забрави за слабата, пулсираща болка в крака, но сега, когато бе спомената, започна да я боли.