Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Да се нагиздят нека • оставим всички дами.
Приятелите свои • щом Рюдигер подкани,
препуснаха да срещнат • те воин и повелител,
подир приет радушно • в маркграфската обител.
Щом Рюдигер да влизат • през портите съзря ги,
към гостите храбрецът • слова отправи благи:
„Добре дошли в дома ми, • владетели с дружина,
честит съм да ви видя • аз в моята родина!“
Тогаз благодариха • витязите с поклон,
че среща ги любезно • юнакът в своя дом.
Прие той Хаген с поздрав • като познайник свой,
а по-подир и Фолкер, • бургундския герой.
Приветства също Данкварт, • та рицарят поде:
„Посрещайки нас топло, • разпоредете где
да пренощуват тези, • които сме довели.“
„За вас“ — маркграфът рече — • „приготвихме постели.
Обозът ще станува. • Със себе си каквото
вий имате — жребци ли, • доспехи ли било то,
да бдят над него аз ще • приканя мойте хора,
да ви се не погуби • дори едничка шпора.
Момци, отпред в полето • спретнете шатри вещо!
Ще възмездя, помнете, • изчезне ли вам нещо.
Да попасат жребците • снемете им юздите.“
Не бяха по-вежливо • посрещани преди те.
Сред общата отрада • с витязите тогава
сам царят се оттегли. • На меката морава
налягаха момците • и мисля си: едва ли
през този поход бяха • така чудесно спали.
Графинята бе слязла • с момата си красива
отпред пред твърдината. • Край тях се заизвива
редица от девойки • и дами миловидни,
богато пременени, • накитили се с гривни.
И камък драгоценен • лъщеше отдалече
по пищната одежда. • Задаваше се вече
дружината бургундска • и спря пред тях накрая.
С изискани обноски • подир тя всеки смая.
Очакваха я трийсет • и шест девици стройни
и дами благородни • наред със смели воини,
довели ги да срещнат • прочути властелини.
Приветстване последва • от двете домакини:
Момата щом целуна • и царя, и князете
(Готлинда както стори), • сам Хаген веч на ред бе.
Баща й насърчи я — • против не би могъл
да бъде, а пък гостът • бе с вид суров и зъл.
Повелята прие тя • и без да се огледа,
към него запристъпва • ту румена, ту бледа.
Подир целуна Данкварт • и шпилмана с отрада —
за храбростта тоз поздрав • достойна бе награда.
Ръка подаде сетне • чаровната мома
на Гизелхер, витяз от • бургундската страна,
тъй както стори с Гунтер • и старата графиня.
Тя гордо с гост и с щерка • пред другите премина.
Стопанинът пък Гернот • поведе в ширна зала,
где рицари и дами • мълвата беше сбрала.
Разпореди се вино • за всекиго да има —
такъв възторжен прием • не помнеха мнозина.
С любвеобилен поглед • следяха вред момата
на Рюдигер: пристойна, • на прелести богата.
Разбунваше тя страсти • у рицар не един
с възвишена душевност • и чар неотразим.
Но всуе се рояха • у тях безброй копнежи,
затуй наскоро взорът • изпълнен с порив свеж и
към другите девици • и дами дивни мина.
А шпилманът възхвала • поде за домакина.
По обичай прикана • оттам в отделни зали
към рицари и дами • да идат бяха дали.
Поднесоха вечеря • и всеки от онези
достойни гости седна • край пищните трапези.
При тях да бъде бе за • Готлинда чест голяма.
Дойде тя на софрата, • но щерка й остана
там, гдето ней подхожда — • с девици благонрави.
Сред гостите без нея • унилост се възправи.
Подир, щом вредом бяха • вечеряли и пили,
въведоха отново • девиците красиви.
Разнесоха се волни • закачки и шеги,
подел гусларят Фолкер • безспир да ги реди.
Към домакина сетне • възкликна с глас висок:
„Маркграфе, колко милост • оказал вам е Бог:
да водите с прекрасна • съпруга тук весден
доволни и честити • такъв живот блажен.
Да бях владетел, мисъл • таил бих аз една —
с короната да имам • до мене за жена
красивата ви щерка. • Пленителна на вид е,
добра и благородна, • изпълваща мечтите.“
Перейти на страницу: