Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Маркграфът удиви се: • „Възможно туй нима е
владетел някой мойта • мома да пожелае?
С жена ми ний живеем • в страна напълно чужда —
кого девича хубост • за обич да пробужда?“
В ответ му рече Гернот, • благовъзпитан княз:
„Понеча ли по воля • да си избирам аз
съпруга, бих се радвал • да бъде тя такава.“
И Хаген най-любезно • съвети взе да дава:
„На Гизелхер май време • за сватба е дошло.
Графинята нали е • от знатно потекло,
в Бургундия да дойде: • корона щом наложи,
охотно ще й служим • ний с княжески велможи.“
Словата му Готлинда • и Рюдигер веднага
възторжено приеха, • тъй както се полага.
А славните витязи • условиха в туй време
княз Гизелхер тогаз за • княгиня да я вземе.
Що писано е, кой ли • посмял би да възпре?
Девицата яви се • пред цар и пред князе.
Съпруга да му стане • чу Гизелхер обет,
той също дума даде • на височайш свой ред.
На младата невеста • земи и твърдини
в залог цар Гунтер редом • с княз Гернот отреди
и клетва се заклеха, • че сториха го те.
„Понеже с твърдини аз“ — • маркграфът пак поде,
„не разполагам, нека • залог е верността ми.
Сребро и злато давам • родата да остане
от зестрата доволна • и тежките товари
на мулета стотина • да бъдат мойте дари.“
Двамината подире • съгласно обичая
застанаха в средата. • Насреща й в омая
се струпаха младоци • в ума си с мисли, дето
и днес вълнуват също • на юноша сърцето.
Когато на момата • зададоха въпроса
желае ли юнака, • тя малко се ядоса.
Макар с готовност нему • да ставаше жена,
обзе я свян подобно • девица не една.
Съветът бащин беше • да каже просто да
и с княза да се вземат. • Тогава начаса
обгърна я витязът • с ръката снежнобяла.
Оскъдна радост с него • съдбата бе й дала.
„Владетели могъщи“ — • маркграфът прогласи, —
„щом минете обратно • за към страната си,
ще дам аз с вас да дойде • и щерка ми тоз ден
в Бургундия.“ — Така бе • обетът потвърден.
Веселието свърши • и Рюдигер призва я,
тъй както морни гости, • да иде в свойта стая.
След шумната забава • тъй всеки отпочина.
На заранта закуска • стъкми им домакина.
Щом хапнаха, изрече • сам Рюдигер, преди те
на хуните земята • да прекосят: „Държите
да тръгнете, но няма • да пусна толкоз мили
гостуващи, щом тука • веднъж сте се отбили.“
„Едва ли може“ — Данкварт • отвърна — „още ден
да нагостите с вино • и хляб благословен
юнаци многобройни • в дружина тъй шумлива.“
„Не се грижете“ — рече • стопанинът, — „не бива
да се отблъсва мойта • молба, витязи смели!
Да ви гощавам мога • аз цели две недели —
и вас, и всички воини • под вашата закрила.
Не ми е с дан обсебвал • имането Атила.“
Макар неотстъпчиви, • успя да ги склони
при него да останат • те още четри дни.
С прочутата си щедрост • и тачени дела
на гостите раздаде • коне и облекла.
С конете оседлани • прислужници напети
пред портите стояха. • Излезнаха отпред и
юнаците от странство, • в ръка понесли щита.
Атила крайна цел бе • на тази царска свита.
Но залата преди да • напуснат още цар и
князе, раздаде графът • на гостите си дари.
Великодушен беше — • туй правеше му чест.
За Гизелхер сгодена • момата му бе днес.
Прославения Гунтер • той с ризница дари
в почтеност да я носи. • Откак се възцари,
подарък рядко беше • приемал по-преди,
но щедростта на графа • с поклон възнагради.
На Гернот меч поднесе, • добър и драгоценен,
що в битките подире • другар бе нему верен.
Предложен всъщност дар от • графинята бе меча.
Един ден на погибел • той Рюдигер обрече.
Перейти на страницу: