Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
XXVIII епизод
Как бургундците идват при хуните
Щом Хилдебранд, изпитан • и стар витяз, узна,
че движат се бургундци • към хунската страна,
Теодерих Веронски • уведоми веднага
и той реши угрижен: • „С тях среща се налага!“
Смелецът Волфарт викна • коне да изведат
и рицари поеха • с Теодерих на път.
Да ги пресрещнат щяха • на мястото, където
станували те бяха • под шатри сред полето.
Пръв Хаген да препускат • видя ги отдалече.
На свойте господари • той най-вежливо рече:
„Вдигнете се, витязи, • да срещнете поред
онези, дето идват • да кажат вам привет!
Задава се дружина, • на мен добре позната,
от рицари, прочули • на Амелунг страната.
Предвожда храбреците • героят от Верона
и поздравът му би бил • ласкателен за трона.“
От коня подир воини • с оръженосци млади
предвождащият слезе, • преди да се обади.
Отправяйки се сетне • на гостите към стана,
пред славните бургундци • приветствие подхвана.
Витязите когато • пред себе си съгледа,
Теодерих чедата • на Ута скръбно взе да
подпитва те коварна • долавят ли тук мисъл,
с надеждата, че бе им • я Рюдигер описал.
„Добре дошли сте, Гунтер • и Гернот, брат на царя,
и Гизелхер, и Хаген • до Фолкер смел — гусларя,
наред с храбреца Данкварт! • Кримхилда все тъй жали
героя нибелунгски — • не сте ли го узнали?“
„Да жали“ — рече Хаген, — • „щом иска ден из ден!
От смърт преди години • биде той повален.
Сред хуните е редно • към царската особа
да бъде мила: Зигфрид • лежи отдавна в гроба.“
„За раната на Зигфрид • да съдим днес не бива.
Злопаметна Кримхилда • ще е, дорде е жива“ —
Теодерих Веронски • редеше с глас тревожен. —
„Вардете се добре вий • на нибелунги стожер!“
„От що аз да се вардя?“ — • запита царят благ. —
„Очаква ни Атила, • а не омразен враг.
Той прати вестоносци • на празник да ни кани.
И още много вести • проводи нам сестра ни.“
„Съветвам“ — вметна Хаген, — • „за да сте си спокойни,
Теодериха чуйте • и славните му воини.
Запитайте и нека • вам честно отбележи
що знае за Кримхилда • и нейните кроежи.“
Цар Гунтер с брат си Гернот • ведно с Теодериха
подеха помежду си • тогаз беседа тиха:
„Какво ще довери нам • най-доблестният рицар
веронски днес за нрава • на хунската царица?“
„Какво ли да добавя?“ — • веронският владетел
отвърна. — „Аз от сутрин • неволен съм свидетел
жената на Атила • как плаче и се вайка
за гибелта на Зигфрид • пред Божията майка.“
„Изглежда безнадеждно • каквото ни се каза“ —
гусларят храбър Фолкер • смирено отбеляза. —
„Да яхваме към двора • на хуните и нам,
смелчаците, да видим • какво ни готвят там.“
Безстрашните бургундци, • пришпорвайки конете,
пристигнаха с достойнство, • присъщо на царете.
Сред хунските витязи • възбуда превелика
появата на Хаген • от Троне предизвика.
Известен беше вредом • покрай мълвата той,
че бил погубил Зигфрид — • ксантенския герой,
съпруга на Кримхилда, • най-силния витяз.
Придворни все за него • разпитваха в тоз час.
С осанка бе, каквато • на рицаря отива:
широкоплещест, снажен, • с коса сребристосива.
Източен, дългоног и • със поглед, що смразява,
пристъпваше той тежко • с походка величава.
„Бургундските витязи • да бъдат подслонени,
а воините в обоза • от тях пък отделени!“ —
разпореди Кримхилда, • изпълнена с омраза.
Затуй подир обозът • без помощ се оказа.
На Данкварт, брат на Хаген • със служба на маршала,
цар Гунтер поверил бе • прислугата си цяла,
за нея да се грижи • бургундският юнак.
Внимание на всеки • отделяше той пак.
Перейти на страницу: