Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Да срещне нибелунги • с придворните пристигна
красивата Кримхилда • коварна и безстидна.
С целувка щом ръка си • на Гизелхер облегна,
от Троне Хаген шлема • свой тутакси пристегна.
Той вметна: „Война смел и • разумния човек
подобен поздрав кара • да бъде все нащрек.
Към цар, князе и свита • отправя се привет.
Туй идване на гости • съвсем не бе наред.“
„Все някому“ — тя рече — • „то радост ще достави.
Да ви приветствам довод • не е вежливостта ви.
От Вормс на Рейн каквото • донесли сте нали
ще отреди доколко • добре сте ми дошли.“
„Да беше ми известно“ — • додаде той, — „че се
очаква и от рицар • вам дар да поднесе,
то щях да се погрижа • да се замогна аз,
та дарове да нося • при срещата ми с вас!“
„Да знам аз настоявам • без всякаква промяна
златото нибелунгско • от вас къде се дяна.
Вий трябваше онуй, що • веднъж съм придобила,
да ми го пренесете • в страната на Атила.“
„Е да, но, господарко, • що време пък изтече,
откак не стопанисвам • съкровището вече.
То в Рейн бе потопено • от мойте господари
и него ще го второ • пришествие там свари.“
Царицата отвърна: • „Таз мисъл ме споходи.
Не сте ми го донесли, • ни някой го проводи,
макар че беше мое, • на мен се и полага.
Сега неспир ще имам • все горести пред прага.“
„Вам нищичко не нося“ — • отново чу се Хаген. —
„Май стига ми, че мъкна • и щита си грамаден,
и яката си броня. • Лъщящият ми шлем
и мечът във ръка ми — • те също са за мен.“
Тогаз подкани всички • царицата красива:
„С оръжие в таз зала • да влизате не бива.
Ще дам аз да го пазят, • да няма поразии.“
„И дума да не става!“ — • пак Хаген възрази й. —
„Мен никак ме не блазни • да имам чест такава
съпруга на владетел • мой меч да съхранява.
Царица сте и няма • при мен да мине тази.
Баща ми ме е учил, • че меч се лично пази.“
„Горко ми!“ — тя простена • и сетне се запита:
„Защо ли Хаген с брат ми • не си предават щита?
Изглежда, някой вече • ги е предупредил.
Да знам аз кой, простил се • би той с живота мил!“
„Това“ — отвърна гневно • Теодерих — „бях аз.
Предупредих овреме • бургундците за вас:
и царя, и князете, • и воина храбър Хаген.
Изчадие, на смърт ли • ще бъда аз предаден?“
Засрами се тогава • жената на Атила —
безмерен страх тя бе към • Теодерих стаила.
Оттегли се припряно • и без да възрази,
но с погледи свирепи • към своите врази.
Здрависаха се двама • след разговора хладен —
Теодерих витязът • и воинът храбър Хаген.
Вежливо отбеляза • юнакът беловлас:
„На хуните в страната • дошли сте в кобен час.
Царицата — вий чухте — • словата си не мери.“
А Хаген рече: „Изход • дано пък се намери.“
Юнаците двамина • поведоха беседа.
Съзрял ги отдалече, • Атила в тях се вгледа.
„Желал бих да узная“ — • полюбопитства царят —
„Теодерих с кого там • любезно разговаря.
Видът му достолепен • свидетелства, че той —
отдето да е тръгнал — • кален е рицар в бой.“
„Той родом е от Троне • отрок на Алдриан“ —
отвърна му Кримхилдин • доверен ветеран. —
„Привидно достолепен, • по нрав си е навъсен.
Това ще ви докажа • аз в някой миг по-късен.“
„По що ще разпозная • аз неговите нрави?“
Не знаеше Атила • какви коварни прави
царицата кроежи, • та ни един роднина
не тръгна жив обратно • към своята родина.
„Мен Алдриан познат е • добре от мойта свита.
Тук чест и слава беше • от него придобита.
Аз рицар го направих, • дарих го с много злато,
с подкрепата на Хелка • битуваше благато.
Затуй ми е и Хаген • така добре познат.
С испанеца Валтари • при мен заложник млад
растеше тук, дордето • аз пуснах тоз смелчага.
А с Хилдегунда взе пък • Валтари, че избяга.“
Перейти на страницу: