Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
От Троне Хаген рече: • „Дано нас Бог ни пази!
Една обаче грижа • обзема тез витязи
от воина до князете: • в земите ви къде ли
довечера ще найдат • уютни те постели.
От дълъг път конете • съвсем са изтощени
и припасите също • докрай са потребени.
Тук никой не търгува, • та нужен е стопанин
гостолюбив в дома си • добре да ни нахрани.“
„Стопанин“ — рече Екварт — • „аз мога да покажа,
какъвто вие още • не сте видели даже
извън земите ваши, • ако благоволите
граф Рюдигер, витязи, • сега да навестите.
Край пътя ви домът му • гостоприемно кани,
в сърцето му такива • достойнства пък са сбрани
като през май цветята, • цъфтящи по лъките.
Посрещне ли юнаци, • тогава най-честит е.“
„Изпратил бих ви с вест и • с въпрос такъв от мене:
приятелят мой, графът, • дали ще ме приеме“ —
обади се цар Гунтер — • „с дружина и роднини?
Признателност дължа, щом • в дома си приюти ни.“
„Вестител“ — рече Екварт — • „ще стана драговолно.“
На път се той отправи • да предаде дословно
на Рюдигер каквото • цар Гунтер му предлага.
Не бе добивал графът • отколе вест тъй блага.
Задалия се рицар, • към Пьохларн бързащ сам,
маркграфът разпознал бе • и рече: „Онзи там
е Екварт — на Кримхилда • от воините един.
Ранен ще да е, мисля, • той от вразите им.“
Но спрял като вестител • край портите да чака,
свали си меча там и • предаде го юнака.
Вестта на домакина • веднага съобщи,
с приятелите слязъл • край градските врати:
„При вас да ме проводи, • маркграфе, с вест посмя
цар Гунтер, господар на • бургундската земя.
С владетеля и Гернот, • и Гизелхер поред
витязите изпращат • най-искрен вам привет.
И рицарите Хаген • и Фолкер поздрав с чест
прибавят вам любезно • с таз височайша вест.
Маршалът ми заръча • за воините подслон
дано да се намери • в просторния ви дом.“
Маркграфът отговори • с усмивка на уста:
„Какъв възторг огромен • събужда в мен вестта,
че дирят благородни • владетели услуга.
Дома ми навестят ли, • не искам радост друга.“
„Маршалът Данкварт лично • държи тук да се знае
дружината на цар и • князе на брой каква е:
шейсет витязи смели • и рицари хиляда
с над деветхилядния • обоз.“ — Маркграфът каза:
„Добре дошли да бъдат • такива свидни гости,
каквито аз в дома си • не съм приветствал още.
Приятели и близки, • възсядайте конете,
да срещнете дружина • веднага препуснете!“
Слуга и рицар мигом • се втурнаха в обори:
що Рюдигер бе рекъл, • уместно им се стори,
та бързаха любезно • да спазят ритуала.
В покоите Готлинда • вестта не бе узнала.
Перейти на страницу: