Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Убили бяха брат му, • самият той ранен
осемдесет юнака • загуби него ден
в двубои покосени. • На знатния смелчага
пред воините на Гунтер • наложи се да бяга.
Баварците дорде се • изтегляха оттам,
ехтеше сблъсък шумен. • С какъв безстрашен плам
юнаците от Троне • преследваха вразите,
отстъпващи, наместо • да възмездят щетите.
Храбрецът Данкварт рече • при бягството им: „Нека
потегляме обратно • по нашата пътека,
а те окървавени • към своя дом да кретат.
Да бързаме при царя — • такъв ми е съветът.“
Пристигайки където • се спречкаха мъжете,
разпореди се Хаген: • „Юнаци погледнете
лежи ли тука воин и • щетите ни какви са
след боя, с който Гелфрат • в гнева си ни стъписа!“
Убити четирима • прежалиха тогава.
За тях бе отмъстено: • при таз саморазправа
баварска кръв личеше • от паднали стотина
по щитовете бойни • на малката дружина.
Зад облак се прокрадна • лъч лунна светлина.
Отново Хаген рече: • „Но дума ни една
пред мойте господари • за всичко, що се случи.
До заранта не бива • туй никой да научи.“
Застигнаха момците • от Троне свойте хора,
налегна ги обаче • мъчителна умора.
„И докога ще яздим?“ — • дочу се глас смутен,
та Данкварт отговори: • „Не може тук да спрем.
Ще яздите, дордето • зора се зазори.“
Загрижен за обоза • и Фолкер бе дори,
запитвайки маршала • защо се тъй немари:
„Къде ще отпочинат • коне и господари?“
„Не мога“ — рече Данкварт — • „добре да преценя.
Не ще се спре, преди да • посрещнем ний деня.
А сетне, где завърнем, • ще легнем на тревата.“
Мнозина неохотно • приеха новината.
Невидими следите • от алената кръв
останаха, дорде не • проблесна горе във
върхарите зората. • Едва-що забеляза,
че водили са битка, • намръщен царят каза:
„Нима, юнако Хаген, • не сте ме известили
до вас да съм, когато • вам кърви са пропили
доспехите? Каква е • таз случка безотрадна?“
„Нощес“ — отвърна Хаген — • „нас Елзе ни нападна.
Салджията бил повод • подире ни да яхнат.
И ето Гелфрат беше • убит с един замах на
юнака Данкварт. Елзе • побягна без стотина
загинали, а ний се • простихме с четирима.“
Не се разбра где спряха • да легнат за отмора.
Земляците им чуха • на хуните към двора
поели пак на Ута • отроците напети.
Те в Пасау сетне бяха • с любезности приети.
Епископ Пилгрим, вуйчо • на царя и князете,
честит бе, че пристигат • настроени добре те
с дружина многобройна • на негова земя.
Към тях че беше ласкав, • туй всеки го видя.
Посрещаха ги вредом • с възторзи откровени.
Не бяха в Пасау всички • надлежно подслонени,
та на брега отсреща • подириха поляна,
опънаха там шатри • и построиха стана.
Отдъхваха те в него • през следващия ден
и през нощта, така че • бе всеки ободрен.
Подире продължиха • на Рюдигер в страната.
За тях маркграфът скоро • получи новината.
След тежката умора, • когато с пресни сили
към границата бяха • отново продължили,
край нея те откриха • самотен воин да спи.
От Троне Хаген ловко • се с меча му сдоби.
А Екварт беше този • юнак въоръжен.
Почувства се тогаз той • безмерно унизен,
пред рицарите гдето • без меча си остана.
На Рюдигер земята • с небрежна бе охрана.
„Какъв позор за мене“ — • продума Екварт бавно. —
„От яздещи бургундци • пострадах най-безславно.
Откак загубих Зигфрид, • без радост се намъчих.
Ах, Рюдигер, как лошо • аз и към вас постъпих!“
Тъгата му щом Хаген • дочу, той върна с чест
на воина меча с гривни • златочервени шест:
„Вземете ги да имам • приятелство в отплата.
Храбрец сте вий, макар и • самотен на междата.“
„За гривните вас нека • ви Бог възнагради.
При хуните, боя се, • очакват ви беди.
Погубихте вий Зигфрид • и тук пламти омраза.
Пазете се ви моля“ — • в ответ му Екварт каза.
Перейти на страницу: