Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
отпред юнакът шпилман, • наложил шлема свой
и с бляскави доспехи, • стъкмен добре за бой.
Към копието дълго • привърза знак червен.
И той в неволи щеше • да бедства някой ден.
За мъртвия салджия • сам Гелфрат вест получи.
Левентът Елзе също • за случката научи.
Дотолкоз поразени • от новината бяха,
че воинството си вярно • те незабавно сбраха.
Препускайки, дойдоха — • помнете го от мене —
при тях момци, които • в двубой по всяко време
щети и люти рани • без жал нанесли биха.
Пред Гелфрат седемстотин • такива се явиха.
Подир врага злосторен • потеглиха начело
с двамина господари, • захванали се смело
на пришълците дръзки • да отмъстят по мяра.
Но пагуба за свои • куражът им докара.
А с Данкварт, своя брат, и • с момците си в туй време
от Троне Хаген беше • решил да се заеме
отзад да пази всички • като ариергард и
родата си от набег • тъй най-добре да варди.
Денят попревалил бе, • отиваше си вече.
За рицарите Хаген • неспирно се боеше.
Бавария на кон и • зад щита прислонени
пресичаха, но ето • че бяха връхлетени.
Отзад и отстрани те • дочуха да долита
задъхано пръхтене • и тропот на копита.
Храбрецът Данкварт рече: • „Ще ни нападнат тука.
Да стегнем шлем и нека • ни пази от неслука!“
Да спрат им се наложи • пред явната заплаха.
Сред сумрака те блясък • на щитове съзряха.
Мълчанието Хаген • с въпроса си прекъсна:
„По пътя кой догонва • нас в тази доба късна?“
В ответ му рече Гелфрат, • баварският маркграф:
„Препускахме дотука • да дирим враг лукав.
Дочух погубил някой • салджията ми днес е.
А харен момък бе, та • смъртта му ме потресе.“
От Троне Хаген рече: • „Той ваш ли бе салджия?
Вината си признавам: • реших да го убия,
загдето не прехвърли • дружината отвъд,
а върху мен стовари • салджийския си прът.
Предложил бях му злато • и дрехи за отплата
да минем тук, юнако, • при вас отсам реката.
Но той се разгневи и • с едно весло дебело,
замахвайки в яда си, • улучи мойто чело.
Извадих с ярост меч и • така в самоотбрана
нанесох му тогава • аз смъртоносна рана.
Готов съм на разплата, • каквато изберете.“
В двубой свиреп накрая • се втурнаха мъжете.
„Аз знаех“ — вметна Гелфрат, — • „рече ли тук да мине
с дружината си Гунтер, • юнак наш ще загине
на Хаген от ръката. • Разплата щом даде ни
за нашия салджия, • ще бъдем възмездени.“
Над щитовете Гелфрат • и Хаген наклониха
две копия на напад • и в бой се устремиха.
Пети в жребците Елзе • и Данкварт здраво впили,
разгорещено взеха • и те да мерят сили.
А има ли за воина • проверка по-отрадна?
От коня си след удар • насрещен Хаген падна,
нанесен му от Гелфрат. • Нагръдникът на коня
се бе разкъсал, тъй че • остана сам пред оня.
Откъм момците трясък • на копия ехтеше.
А Хаген се надигна, • където паднал беше
от коня на тревата • след сблъсък повален,
и взор към Гелфрат впери • от ярост настървен.
Конете им в туй време • не зная кой прихвана —
пешком и Гелфрат гневно • пред Хаген сам застана
и мигом подновиха • таз люта схватка своя
с подкрепа от момците, • узнали за двубоя.
Макар ожесточено • да се нахвърли Хаген,
от щита му маркграфът • откърти къс грамаден,
замахвайки към него, • та искри прехвърчаха.
На Гунтер воинът трепна • пред смъртната заплаха.
Затуй повика бързо • на помощ брат си як:
„Помагай, братко Данкварт, • нападна ме юнак
оперен и заплашващ • тук поразен да бъда!“
„Ще дам аз“ — рече Данкварт — • „вам сетната отсъда.“
Витязът доближи се • и с мощ мълниеносна,
размахал меча остър, • след миг го мъртъв просна.
За гибелта му Елзе • да отмъсти опита,
но храбрата му чета • едва не бе затрита.
Перейти на страницу: