Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Край утвари черковни • свещеника завари.
Облегнал бе ръка на • потреби и стихари,
но нищо не помогна: • щом Хаген го погледна,
за божия служител • бе туй беда поредна.
Той метна го от сала • със злост необуздана.
„На помощ“ — вик дочу се, — • „спасете ни каплана!“
Да го погуби Хаген • си беше наумил
и Гизелхер с таз дързост • немалко разгневил.
Бургундският княз Гернот • свой упрек пък подхвана:
„Какво ви ползва, Хаген, • таз гибел на каплана?
Да бе го сторил други, • вий бихте съжалили.
Свещеникът с неволна • вина вас възмути ли?“
Капланът неумело • запляска във водата
в очакване на помощ, • но сблъска се с ината:
така вбесен бе Хаген, • че без да се стиди,
към дъното го тласна, • що всички възмути.
Несретникът, оставен • без помощ и напъден,
напрегна сетни сили • назад към бряг отвъден.
Не можеше да плува, • но с божия подкрепа
отскубна се отецът • от гибелта нелепа.
Съзирайки как там си • той расото изцежда,
разбра накрая Хаген, • че нямаше надежда
предсказаното нему • без кръв да се размине.
„От тези воини всеки“ — • той рече — „ще загине.“
Веднага щом се всичко • от сала разтовари,
що носеха момците • на трима господари,
от Хаген натрошен той • бе хвърлен във водата.
Витязите с почуда • следяха му делата.
„Защо го стори, братко?“ — • тъй Данкварт го запита.
„С какво ще се прехвърлим • след нашата визита
на хуните в страната • на път към своя град?“
Подир откри му Хаген, • че няма път назад.
Сега обаче рече: • „Тъй сторих да се знае,
при похода ни щом се • витяз разколебае
и втурне се уплашен • по този път повторно,
той сам да се погуби • в реката най-позорно.“
Със себе си бургундец • те водеха навред,
юнак на име Фолкер — • и шпилман, и поет.
С умелото си слово • той всекиго би слисал,
ала не би допуснал • у Хаген подла мисъл.
С конете оседлани • и мулета с товари
на тях не им се нищо • при похода поквари,
освен че се лишиха • от царския каплан.
На Рейн пешком той щеше • да се прибира сам.
Перейти на страницу: