Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Зае се и на Хаген, • лишена от омраза,
подарък тя да връчи. • Щом царят не отказа,
не би могъл да тръгне • и той без дар от нея,
но отклони отпърво • уж с тон самонадеян.
„Сред всичко тук видяно“ — • когато го запита,
призна й сетне — „много • съм впечатлен от щита
отсреща на стената.“ — • Да би му го дарила,
той с него щял да иде • в страната на Атила.
Едва дочула що е • желано от смелчака,
графинята помръкна • и чак й се доплака.
На Нудунг гибелта тя • с покруса си припомни,
от Витих как погубен • бе свидният й сродник.
На рицаря тя рече: • „Ще ви го дам с охота.
Да щеше Бог да върне • на онзи воин живота,
що носеше го храбро! • Той в битка бе сразен
и все така неспирно • оплакван е от мен.“
Графинята чевръсто • от мястото си стана,
до щита приближи се, • повдигна го смълчана,
на Хаген го поднесе • и той го взе в ръце.
Подарък за витяза • бе щитът от сърце.
Зора не е сияла • над по-изящен щит:
отгоре гербът с ярко • сукно отвред покрит
и с камъни безценни. • На всекиго — рече ли
да го плати — би струвал • хиляда мерки цели.
Разпореди се Хаген • и щита го прибраха.
Сега пристъпи Данкварт • пред щерката на графа.
С доспехи тя дари го — • богати, величави,
пред хуните достойно • и с тях се той представи.
С подаръците, дето • получил беше всеки,
не биха се сдобили • без нрава ведър, мек и
добър на домакина. • Подир им стана враг
и бе убит в ненавист • от тях юнакът благ.
Храбрецът Фолкер с гусла • се доближи до двете,
с омайната си песен • Готлинда той почете:
на тръгване от Пьохларн • пред дамата засвири,
за сбогом благосклонност • от нея тъй подири.
Графинята любезно • с награда отличи я,
нареждайки веднага • да донесат кутия.
Дванайсет златни гривни • оттам предназначи за
певеца и с молба на • ръка му ги наниза:
„В двореца на Атила • носете ги от мене;
на връщане ще искам • да чуя как по време
на празника в услуга • били сте ми безспир.“
Поръката тоз рицар • изпълни по-подир.
Стопанинът извика: • „На път да сте спокойни,
реших да съпровождам • с дружина мои воини
момците ви и няма • вам никой да наврежда.“
Завчас бе натоварен • обоз с храна, одежда.
Със себе си поведе • и петстотин юнака
на кон с доспехи бойни, • без още да протака,
на празненство с турнири • и рицарска игра.
От тях обратно в Пьохларн • един не се прибра.
С целувка се сбогува • стопанинът тогаз,
от Гизелхер последван, • благовъзпитан княз,
в прегръдките си взели • красавиците свои.
Уви, девици ляха • подир сълзи порои.
Разтваряха се вече • прозорците отвред,
щом Рюдигер с момците • отправи се напред.
Но сещайки навярно • надвисващи злини,
заплакаха девойки • и прелестни жени.
За сродник и приятел • разстроени те бяха,
които в Пьохларн нивга • отново не видяха.
Юнаците пък с радост • по дунавския бряг
на хуните в страната • поеха път най-пряк.
Бургундците маркграфът, • витяз неустрашим,
подкани вещо: „Нека • сега уведомим
ний хуните с вестител, • че идат гости знатни.
Атила ще се радва • на новини приятни.“
Към Австрия препусна • вестител не един,
та скоро вред разчу се: • герои с властелин
от Вормс на Рейн пристигат — • вестта ги изпреваря
и вече се вълнува • прислугата на царя.
От вестоносци бързи • узна се новината,
че нибелунги идат • на хуните в страната:
„Посрещайте, Кримхилда, • сега мигът настъпи —
на почит се надяват • тук братята ви скъпи!“
Кримхилда като всички • приветни домакини
иззад прозорец взряна • очакваше роднини.
Видя да идват воини • от бащина земя.
При гледката и царят • от радост се засмя.
„Доволна съм“ — Кримхилда • не смя да прекослови. —
„Родата ми понесла • е щитовете нови
и ризници блестящи. • Очакващия злато
и помнещ мойта болка • ще наградя богато.“
Перейти на страницу: