Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Знам, че е трудно - каза Ранд. - Може би ако ти дам нещо в замяна…
- Какво?
- Войната. - Ранд се обърна към владетелите. - Искахте един от вас да води Последната битка. Ще приемете ли Андор и неговата кралица в тази роля?
- Твърде млада е - каза Дарлин. - Твърде нова. Не искам да ви обидя, ваше величество.
- Ти ли ще кажеш, Дарлин? - изсумтя Алсалам. - Половината монарси тук държат троновете си едва от година, че и по-малко!
- А Пограничниците? - попита Алиандре. - Те са воювали срещу Погибелта през целия си живот.
- Ние сме прегазени - каза Пайтар и поклати глава. - Никой от нас не може да координира това. Андор е добър избор.
- Самият Андор е подложен на нашествие - вметна Дарлин.
- Всички вие сте подложени или скоро ще бъдете - каза Ранд. - Елейн Траканд е водач до мозъка на костите. Тя ме научи на много от това, което знам за водачеството. Научила е военната тактика от велик пълководец и съм сигурен, че ще разчита на всички велики пълководци за съвет. Някой _трябва_ да предвожда. Ще я приемете ли всички на този пост?
Владетелите закимаха неохотно. Ранд се обърна към Елейн.
- Добре, Ранд - каза тя. - Ще направя това и ще подпиша, но гледай _все пак_ да намериш начин да се оправиш със сеанчанците. Искам да видя името на владетелката им на този документ. Никой от нас няма да е в безопасност, докато то не се появи тук.
- А жените, пленени от сеанчанците? - попита Руарк. - Ще призная, Ранд ал-Тор, намерението ни беше да обявим кръвна вражда на тези нашественици в мига, в който бъдат спечелени по-належащите битки.
- Ако владетелката им подпише - заяви Ранд, - ще предложа размяна на стоки срещу преливащите, които са пленили. Ще се опитам да ги склоня да освободят земите, които държат, и да се върнат в страната си.
- А ако откажат? - попита Егвийн и поклати глава. - Ще позволиш ли да го подпишат, без да отстъпят по тези точки? Хиляди хора са поробени, Ранд.
- Не можем да ги надвием - каза тихо Авиенда. Перин я изгледа. Миришеше на отчаяние, но и на решителност. - Ако тръгнем на война с тях, ще паднем.
- Авиенда е права - каза Амис. - Айилците _няма_ да се бият със сеанчанците.
Стъписан, Руарк завъртя очи от едната към другата.
- Направили са ужасни неща - каза Ранд. - Но засега земите, които са завладели, се облагодетелстват от силното управление. Ако се наложи, ще отстъпя да задържат земите, които вече имат, стига да не ги разширяват повече. Колкото до жените… стореното - сторено. Нека първо да се погрижим за самия свят, а след това да направим каквото можем за пленените.
Елейн задържа документа за миг, може би за повече драматизъм, а след това се наведе и със замах добави името си най-отдолу.
- Свърши се - каза Моарейн, щом Ранд взе документа. - _Ще имаш_ мир този път, лорд Дракон.
- Първо трябва да оцелеем. - Ранд вдигна документа почтително. - Ще ви оставя да започнете бойните си приготовления. Трябва да изпълня някои задачи, включително Сеанчан, преди да отпътувам до Шайол Гул. Имам обаче още една молба към вас. Има един скъп приятел, който се нуждае от нас…
Гневна мълния раздра облачното небе. Въпреки сянката пот се стичаше по врата на Лан и бе сплъстила косата му под шлема. Не беше носил шлем от години. Повечето време с Моарейн им се беше налагало да не се набиват на очи, а с шлем нямаше как да стане.
- Колко… колко е зле? - попита Андийр и се намръщи от болка.
Лан гледаше към бойното поле. Тварите на Сянката настъпваха отново. Чудовищата почти се сливаха в плътна огромна тъмна сила от виеща, _отровна_ омраза, гъста като самия въздух - който сякаш бе затаил зноя и влагата като търговец, струпал скъпи килими в дюкяна си.
- Зле е - отвърна Лан.
- Знаех си. - Андийр вдиша и издиша бързо, между пръстите му закапа кръв. - Назар?
- Отиде си - каза Лан. Белокосият мъж беше паднал в същия бой, който едва не беше отнел живота на Андийр. Спасителният щурм на Лан не се беше оказал достатъчно бърз. - Видях го как изкорми тролок и после тролокът го уби.
- Дано сетната прегръдка на Майката… - Андийр се сгърчи от болка. - Дано…
- Дано сетната прегръдка на Майката те приеме ласкаво у дома - промълви Лан.
- Не ме гледай така, Лан - рече Андийр. - Всички знаехме какво ще стане, когато… когато се присъединихме към теб.
- Точно затова се опитах да ви спра.
Андийр се намръщи.
- Аз…
- Мир, Андийр. Това, което желаех, беше егоистично. Дойдох да умра за Малкиер. Нямах правото да отказвам тази привилегия на други.
- Лорд Мандрагоран! - Принц Кайсел спря пред тях. Безукорната му някога броня беше оплискана с кръв и очукана. Принцът на Кандор все още изглеждаше прекалено млад за тази битка, но беше показал хладнокръвие на ветеран. - Престрояват се отново.