Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Ще ти кажа, когато му дойде времето — отговори му Мелвин, обърна се и излезе от кабинета.
Върна се след тридесет минути.
— Искам да си поговорим насаме, Бефино Менесиеро.
Отидоха в заседателната зала и Мелвин седна, загледан в тавана.
— Нарушил си правилника на фондовата борса и това е много сериозна простъпка. На практика можеш да станеш причина фирмата ни да загуби лиценза си. Нарушил си едно много важно правило на Комисията за борсите, господин Менесиеро.
— Не, не съм.
— И още как. Господин Густини ти се е обадил от Рим. Казал ти е да продадеш двеста хиляди акции, но ти си продал първо своите, за да получиш по-изгодна цена. Нарушил си правилника на фирмата и на борсовата комисия.
— Глупости. Продадох акциите си четиридесет минути преди да ми се обади. Проверете часа на ордерите ми. Подпечатах ги на контролния часовник при гишето за подаване на ордерите, което е нормалната процедура в кантората! Господин Густини се обади четиридесет минути по-късно и ми даде нареждане да продавам. Вече бях продал своите акции. Проверете при посредниците. Те също имат ордери с обозначен час. В действителност нямах представа, че господин Густини ще се обади и ще започне да продава акциите си. На какво си мислите, че разчитам? На циганка с кристална топка? — Бепи започваше да се ядосва.
— Тогава какво те накара да продадеш акциите си, когато цената им се покачваше? Ти ги продаде при тенденция нагоре, почти на максимума за деня.
— Максимумът беше девет и една осма. И какво? Може би съм преценил правилно. Може би съм добър брокер. Не сте ли видели оценката ми от изпита? Деветдесет и седем. Не е зле за хлапак от Бруклин. Така или иначе мое право беше да продавам. Не съм се възползвал от заявките на клиентите.
— Това тепърва ще се проверява, мойто момче. Ще направя справка в телефонната компания за действителния час, в който си разговарял с Рим.
— Защо непрекъснато се опитвате да ме закопаете, господин Мелвин? Не си ли върша работата? Постоянно ме дебнете още от постъпването ми тук. Всички началници ме харесват, с изключение на вас. Защо? Живота ми ли се опитвате да провалите?
— Не се опитвам нищо, а в случая изобщо не става въпрос за това. Длъжен съм да проверя тези неща. Ако се открие нередност, трябва да я докладвам — без значение за кого става въпрос. Това ми е работата.
— Още от първата ми среща с вас имам чувството, че ме мразите и в червата. Какво съм ви направил? А, господин Мелвин?
— Абсолютно нищо — отговори Мелвин и си тръгна.
Бепи остана на мястото си, загледан подире му.
— Ето това е. Тоя ме мрази.
Бепи бе спечелил шестдесет хиляди долара от тези сделки и бързо забогатяваше, обаче продължаваше да живее в стария си стил, за да не бие на очи. Двамата с Дана имаха чудесен апартамент, дрехи от най-добро качество и нова кола, но се въздържаха от големи разходи.
Снекбаровете носеха много пари. Обаче Червения и Джони Мак откриваха нови, елегантни ресторантчета с красиво обзавеждане и оформени с въображение сепарета в близост до снекбаровете на Бепи. Хората в района харесваха новите заведения и затова бизнесът започваше да запада, което притесняваше Бепи. Червения беше хитър. Използваше слабостите на Бепи, за да укрепи собствената си фирма.
— Струва ми се, че времето на Червения е дошло — каза един ден Бепи на Але Хоп. — За пореден път проявява неуважение към мен. Отправя предизвикателство към наследствените черти в характера ми. Отворил е още един ресторант точно срещу нашето заведение номер четири.
— Дай да очистим тоя мръсник! — каза възбудено Але.
— Трябва да си помисля, Але. Не е толкова просто. Доста хора знаят, че съм в лоши отношения с него. Много сериозно трябва да размисля. Ще бъде трудно. Прекалено дълго чаках. Направих грешка. Ако го премахна, непременно ще ме заподозрат. До този момент досието ми е чисто. Никой не допуска, че мога да направя подобно нещо. Ако Червения хапне дървото, ще започнат да ме разследват най-щателно, а аз не искам това, Але. Не мога да поема такъв риск.
— Ще го убия вместо теб — отвърна Але.
Няколко дни по-късно съобщиха на Бепи, че дон Емилио иска да го види.
— Възлагам ти онази голяма поръчка, за която говорихме. Спомняш ли си? Големите пари — каза донът, когато се срещнаха. — Искаме да заминеш за Ню Орлиънс.
— Ню Орлиънс?
— Да. С теб изпращаме и още един човек. Казва се Бени и има опит в изпълнението на поръчки в други градове. От Стейтън Айлънд е. Двамата ще си разделите възнаграждението. Ще ви се плати по сто хиляди на човек плюс разходите. Бени е един от най-добрите. Същинска змия. Напада и изчезва мигновено. Работи самостоятелно, като теб. Не принадлежи към никого. Двамата би трябвало да се разберете чудесно. Вие сте един екип. Не го забравяй. Освен това, Бепи, не се опитвай да чукаш неговата жена, както направи със Сали. Този тип за нищо хваща спусъка. Ще си изпатиш от него, разбра ли ме? Когато убива, убива бързо. Опасен е. Така че внимавай. Понякога не се погаждаш много добре с другите. Няма да забравя как Сали искаше да те очисти заради постъпката ти. Струва ми се, че тоя Бени по професия е погребален уредник, затова бъде нащрек.