Богинята на светлината

— Не бих искала нищо повече от това, но явно ще бъдем заклещени тук до следващия уикенд — каза Артемида.

Аполон поклати глава.

— Тя иска това. Аз не искам нищо друго, освен да бъда с теб!

— Не ме интересува… — започна Памела, докато се опитваше отново да издърпа ръката си от силната хватка на Аполон, но един остър глас я прекъсна.

— Проблем ли има тук?

В началото на коридора стоеше охранител в синя униформа. Беше нисък и дебел, но имаше значка, пистолет и изражение, което говореше, че приема работата си много сериозно.

— О, изчезвай! — кресна Артемида и махна механично с пръсти към мъжа. После си спомни, че силите й я бяха напуснали и надменното й изражение се стопи.

— Какво каза? — попита охранителят, присвивайки очи към красивата жена, облечена в подобна на тога туника.

Аполон пусна ръката на Памела и застана пред нея и сестра си. Памела погледна потъмняващото изражение на лицето му и осъзна, че със или без безсмъртни сили, той можеше да бъде много опасен мъж.

— Няма проблем, господине — бързо се намеси Памела, като застана до Аполон. — Просто моят… — тя спря, погледна голите гърди на Аполон и отхвърли изтърканите думи като „приятел“ или „гадже“, които бе сигурна, че ще прозвучат като от шоуто на Джери Спрингър — … моят годеник и аз имахме малко спречкване и… — тя вдигна рамене и се усмихна простодушно.

Но мъжът не гледаше Памела или полуголия мъж до нея. Беше приковал поглед в Артемида.

— Чакайте! — каза той, а малките му очи заблестяха. — Не сте ли една от звездите на „Зуманити“?

Памела затаи дъх, а Артемида повдигна тънките си вежди.

— Аз съм звездата на „Зуманити“! — рече тя.

— Това е Диана, сестрата на моя годеник — обясни Памела. Тя не погледна Аполон, но усети напрежението в тялото му, докато той стоеше безмълвно до нея.

— Знаете ли, хванах шоуто за първи път онази вечер — мъжът се полюшваше напред-назад, а над горната му устна избиха капчици пот. — Наистина беше голяма работа! Вие наистина бяхте голяма работа!

— Предполагам е удовлетворяващо да знаеш, че си доставил удоволствие на масите — отвърна високомерно Артемида.

Памела сграбчи лакътя й, хвана Аполон за ръка, след което поведе и двамата покрай охранителя.

— Е, трябва да се връщаме в стаите си. Не мога да разбера как объркахме мястото, на което трябваше да завием, и се озовахме тук.

— Следващия път се погрижете да сте облечен подходящо, когато напускате стаите си — каза охранителят на Аполон, докато Памела го подминаваше забързано. Мъжът докосна шапката в поздрав към Артемида. — За мен беше удоволствие да се запознаем, Диана. Нямам търпение да видя отново шоуто.

Памела усети как в тялото на Аполон се надига ръмжене.

Никой от тях не проговори, докато не завиха край ъгъла и не тръгнаха през фоайето на казиното. Тогава Памела пусна лакътя на Артемида. Опита се да издърпа ръката си от Аполон, но той я стисна още по-силно. Тя го изгледа навъсено.