Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Погледна встрани. Знаеше, че е безполезно.
Забеляза с уморено презрение, че и тримата на масата мълчаха. През изминалите години вниманието към тях му беше донесло единствено злобните им и уж справедливи упреци. Къде пяха претенциите им за справедливост сега? Сега трябваше да защитят своя кодекс на правдата — ако правдата изобщо беше част от кодекса им. Защо не хвърляха върху него всички обвинения в жестокост и себичност, които той беше свикнал да приема като вечния хор, придружаващ живота му? Какво им беше позволявало да го правят години наред? Знаеше, че думите, които чуваше в съзнанието си, бяха ключ към отговора: съгласието на жертвата.
— Да не се караме — каза майка му с безрадостен и безцелен глас. — Денят на благодарността е.
Когато той погледна към Лилиан, улови поглед, който показа, че тя го наблюдава отдавна: в него се съдържаше паника.
Той стана.
— Ще ви помоля да ме извините — каза той, обръщайки се към цялата маса.
— Къде отиваш? — остро попита Лилиан.
Той остана за миг неподвижно, вгледан в нея, сякаш за да потвърди смисъла, който тя щеше да открие в отговора му:
— В Ню Йорк.
Тя скочи на крака.
— Тази вечер?
— Веднага.
— Не можеш да ходиш в Ню Йорк тази вечер! — гласът й не беше силен, но носеше заповедната безпомощност на писъка. — Не е моментът да си го позволяваш. Искам да кажа, да си позволяваш да изоставяш семейството си. Трябва да си помислиш за чистите ръце. Не си в положение да си позволяваш каквото и да е, нищо, за което знаеш, че е поквара.
„По кой кодекс? — мислеше си Риърдън — По кой стандарт?“
— Защо искаш да ходиш в Ню Йорк тази вечер?
— По същата причина, поради която ти искаш да ме спреш, Лилиан.
— Утре е делото ти.
— Точно това имам предвид.
Той понечи да се обърне и тя извиси глас:
— Не искам да заминаваш!
Той се усмихна. Усмихваше й се за пръв път през последните три месеца — не беше усмивка, която да й е приятно да види.
— Забранявам ти да ни напускаш тази вечер!
Той се обърна и излезе от стаята.
Докато седеше зад волана на колата си, а заледеният, замръзнал път летеше в лицето му и под колелетата на колата му с шейсет мили в час, той остави мисълта за семейството му да потъне някъде, а споменът за лицата им да остане далеч назад в бездната от скорост, която поглъщаше голите дървета и самотните сгради край пътя. Имаше малко коли и съвсем малко светлинки от далечните петна на градовете, покрай които минаваше — празнотата на бездействието беше единственият знак за празничния ден. Замъглено сияние, разядено от скреж, проблясваше над покрива на някаква фабрика на редки интервали, а студеният вятър виеше около шасито на колата и шибаше платнения покрив о металната му рамка.
Някакво неясно чувство за контраст, което не можеше да определи, замести мисълта за семейството му с мисълта за срещата му с Дойката — момчето от Вашингтон, което работеше в завода му.
По време на обвинението той беше разбрал, че момчето е знаело за сделката му с Данагър, но не беше доложило на никого.
— Защо не уведоми приятелите си за мен? — беше попитал той.
Момчето беше отговорило рязко, без да го поглежда:
— Не исках.
— Част от работата ти е да гледаш тъкмо за такива неща, нали?
— Да.
— Освен това на приятелите ти щеше да им стане драго да го чуят.
— Знаех го.
— Не знаеше ли каква ценна информация е това и каква невероятна сделка можеше да направиш с тия твои приятели във Вашингтон, които веднъж ми предложи, помниш ли? Приятелите, които „покриват разходите“?
Момчето не беше отговорило.
— Това можеше да изстреля кариерата ти нагоре. Не ми казвай, че не си го знаел.
— Знаех го.
— Тогава защо не се възползва?
— Не исках.
— Защо не?
— Не знам.
Момчето просто стоеше тогава пред него, навъсено опитвайки се да отбегне очите на Риърдън, сякаш се опитваше да избяга от нещо неразбираемо вътре в самото себе си. Риърдън се беше засмял.
— Слушай, играеш си с огъня. По-добре иди и убий бързо някого, преди да те сграбчи причината, която те е спряла да станеш доносник, иначе тя ще изпрати кариерата ти на оня свят.