Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Гай Валерий Максим. — Поне веднъж Евсевий ме поздравява без подигравка. — Свършил си отлична работа. Август беше прав да те дари с доверието си.
Преди да успея да отговаря на тази неочаквана похвала, вратата се отваря отново. Четирима стражи въвеждат Симах. Откакто го видях преди няколко часа, си е сложил обточената с пурпур тога. Облякъл се е набързо: единият край се е измъкнал и заплашва напълно да се развие. Косата му е разчорлена — прилича на краставо куче в последния стадий на болестта.
Евсевий пристъпва напред като прокурор.
— Аврелий Симах е обвинен в убийството на най-набожния епископ Александър Киренски.
Никой не е казал и дума на Симах, но той трябва да го е очаквал. Вкопчва се в тоягата си като удавник за сламка.
— Същия ден си бил в библиотеката.
Симах кимва.
— Знаел си, че Александър е там.
Има вид сякаш се готви да го отрече, но после се отказва. Не иска да улеснява Евсевий.
— Тази вечер си се разхождал в близост до статуята на Венера. Гай Валерий те е видял там.
Никой не иска от мен да го потвърдя, но Симах има да добави нещо:
— Всяка вечер се разхождам там. Всеки, който ме познава, знае, че може да ме намери при статуята.
Симеон продължава да държи кутията с документи. Евсевий я взима от него и я вдига. Нещо се променя в лицето на Симах, макар че не мога да кажа дали е разпознаване или объркване. Може би съм прекалено великодушен и искам да повярвам в неговата невинност.
— Виждал ли си тази кутия?
Симах се опитва да подпъхне тогата си, която има опасност да се смъкне от костеливото му рамо.
— Не.
— Принадлежи на епископ Александър. Тази вечер, след като си срещнал Валерий, твоят роб се е опитал да се отърве от нея и беше хванат на местопрестъплението.
— Лъже.
— Даде показания под мъчения, че ти си му заповядал да го направи.
— Може би не е трябвало да го подлагате на мъчения.
Необичайно гневно избухване, което не му носи нищо добро.
— Ти не беше толкова внимателен, когато християните бяха в твоя власт. — Слюнки пръскат от устата на Евсевий. Лицето му е зачервено от мъст. — Ти беше прословут преследвач и враг на християните, но когато Август Константин унищожи архипреследвачите Галерий и Лициний, той те дари със своята прошка. Щом обаче онзи ден си видял Александър Киренски в библиотеката, насилническата ти природа е взела връх. Пребил си го до смърт, използвайки бюста на лъжеидеолога Хиерокъл като оръжие.
Симах изслушва обвинението в мълчание. Няма театрални отричания, няма тръшкане на колене и вкопчване в нозете на императора. Не е дошъл в таен съд посред нощ с очакването, че ще докаже своята невинност. Когато Евсевий свършва, той просто поклаща глава и казва едно твърдо:
— Не.
— Може би е било просто защото беше християнин? Може би никога не си му простил, че те предизвика в твоята собствена тъмница, че те е победил. Затова си го мразел.
— Уважавах неговата смелост. Презирах онези, които се предаваха. Хора като… — той замълчава, опитвайки се да се сети за името — Астерий.
— Достатъчно. — Дори Евсевий е изненадан от силата на реакцията си. Може би пред очите му са осакатените ръце на неговия приятел, доживотната присъда, която е получил за предателството към вярата.
Той си поема дълбоко въздух и се обръща към Константин.
— Господарю, няма други свидетели на трагичната смърт на Александър. Единственият, който я е видял, е убиецът. — Ръката му се стрелва към Симах. — Този човек. А след като го убил по най-варварския начин, който човек може да си представи, е откраднал неговите документи. Кой знае защо — може би е смятал, че може да използва Александровите познания срещу Църквата? Но когато мрежата на императора започва да се стяга около него, когато усърдният Гай Валерий влиза в дирите на убиеца, той изпада в паника. Започва да се тревожи, че кутията ще бъде намерена. Затова нарежда на роба си да се отърве от нея.
— Лъжи.
Главата ми се мае, докато слушам как моята собствена история се пренаписва пред очите ми. Поглеждам към Константин. Лицето му е безизразно като стъклено, но долавя погледа ми и се обръща едва забележимо, за да го срещне.
Изкупителна жертва ли ти трябва? Или искаш да научиш кой наистина го е извършил?
Не вярвам и дума на това. Ако Симах е искал да се отърве от кутията с документи, защо просто не я е хвърлил в пристанището или не я е изгорил? Защо ще изпраща роба да се отърве от нея точно на мястото, където прави вечерните си разходки? Евсевий подготвя Симах да поеме вината. Тук истинският въпрос е защо?