Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ха! — възкликна мистър Джингл и потръпна отново. — Да я заличите? Да заличите моята мъка, след като дарявате любовта си на друг, на човек, неспособен да оцени тази божия благословия — човек, който дори в този миг крои планове как да спечели сърцето на племенницата на съществото, което… Но, не, той е мой приятел и аз няма да разкривам неговите пороци. Мис Уордл, сбогом! — И на края на това обръщение, най-свързаното, произнасяно някога от него, мистър Джингл доближи до очите си последната останка от кърпичка, спомената в началото на тези записки, и се обърна към вратата.
— Стойте, мистър Джингл! — повелително извика лелката стара мома. — Вие намекнахте за мистър Тъпман, трябва да ми обясните.
— Никога! — възкликна Джингл с професионален (т.е. театрален) тон. — Никога! — И за да покаже, че не иска да бъде разпитван повече, той придърпа стол близо до този на лелката стара мома и седна.
— Мистър Джингл — започна лелката, — моля, горещо ви умолявам, ако съществува някаква ужасна тайна, свързана с мистър Тъпман, разкрийте ми я.
— Мога ли — захвана мистър Джингл, задържайки поглед върху лицето на лелката, — мога ли да гледам — прелестно същество — жертва пред олтара — безсърдечна корист! — Той се престори, като че за миг в него се борят множество противоречиви чувства, и накрая добави с глух дълбок глас:
— Тъпман се стреми само към парите ви.
— Какъв подлец! — възкликна старата мома силно възмутена. (Съмненията на мистър Джингл напълно изчезнаха: тя наистина имаше пари.)
— Нещо повече — продължи Джингл, — обича друга.
— Друга? — изписка старата мома. — Коя?
— Ниското момиче — черните очи — племенницата Емили.
Последва мълчание.
А трябва да се каже, че ако имаше човек на този свят, към когото лелката стара мома да изпитва смъртна, дълбоко вкоренена завист, това беше точно тази племенница. Червенина заля лицето й, шията й, тя мълчаливо отметна глава назад в израз на безпределно презрение. Най-после, като прехапа тънките си устни, тя се окопити и рече:
— Не може да бъде. Не го вярвам.
— Наблюдавайте ги — рече Джингл.
— Ще го сторя — отвърна лелката.
— Следете погледите му.
— Ще го сторя.
— И шепота му.
— Добре.
— Той ще седне до нея на масата.
— Нека.
— Ще я ласкае.
— Нека.
— Ще я обсипва с всевъзможни любезности.
— Нека.
— И ще ви зареже.
— Мен да зареже? — изкряска лелката стара мома. — Той да зареже мен; нека се опита! — Тя трепереше от ярост и разочарование.
— Сама ще се убедите — рече Джингл.
— Добре.
— Тогава ще проявите ли силата на духа си?
— Да!
— И няма да бъдете благосклонна към него след това?
— Никога!
— Ще го заместите ли с някой друг?
— Да.
— О, нека бъде така.
Мистър Джингл падна на колене и остана в това положение цели пет минути; когато се изправи, бе вече удостоен да бъде любимият на лелката — но при условие, че вероломството на мистър Тъпман се докажеше ясно и безспорно.
Тежестта на доказването легна върху мистър Алфред Джингл; и той потвърди достоверността на своите улики още същия ден на обед. Лелката стара мома едва вярваше на очите си. Мистър Трейси Тъпман се бе настанил до Емили Уордл, хвърляше й нежни погледи и усмивки, шепнеше й непрекъснато, като съперничеше на мистър Снодграс. И не удостои ни с дума, ни с поглед онази, що предишната вечер бе царицата на неговото сърце.
„Дявол да го вземе този Джо! — мислеше си мистър Уордл; той вече беше осведомен за случката от майка си. — Дявол да го вземе! Сигурно е спал и е сънувал. Това е то.“
„Изменник! — мислеше си лелката стара мома. — Милият мистър Джингл не ме е лъгал. Уф! Как го мразя този злодей!“
Следващият разговор ще послужи за обяснение на нашите читатели относно тази на пръв поглед необяснима промяна в поведението на мистър Трейси Тъпман.
Време на действието — привечер; декор — градина; две фигури се движат по странична пътека; едната — доста ниска и пълна; другата — доста висока и слаба. Това са мистър Тъпман и мистър Джингл. Пълната фигура започва диалога.
— Добре ли се справих? — беше въпросът.