Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Странно съвпадение може би, но все пак самата истина: само пет минути след пристигането си в Манър Фарм предишната нощ мистър Джингл вътрешно бе вече решил да предприеме обсада на сърцето на неомъжената лелка, и то незабавно. Той бе достатъчно прозорлив, за да не забележи, че свободното му държане съвсем не бе неприятно на очарователния обект на неговото настъпление; а и беше доста сигурно надушил, че тя притежава най-привлекателното от всички изисквания: собствено малко състояние. Безусловната необходимост да отстрани своя съперник по един или друг начин му мина светкавично през ума и той веднага реши да предприеме някои действия, насочени към тази задача и цел, без да отлага нито минута. Фийлдинг ни казва, че мъжът е огън, жената — фитил, а Принцът на Мрака сам ги запалва. Мистър Джингл знаеше, че младите мъже са за лелките стари моми като запален газ за барута и той намисли да опита въздействието на експлозията, без да губи време.
Изпълнен с размисли по това важно решение, той се измъкна от своето скривалище и затулян от храстите, споменати по-горе, се отправи към къщата.
Провидението, изглежда, се бе заело да покровителствува неговите намерения. Мистър Тъпман и другите джентълмени тъкмо излизаха от градината през страничната порта, когато той ги съгледа: а той знаеше, че девойките бяха излезли сами скоро след закуската. Пътят беше чист.
Вратата на малкия салон беше полуотворена. Той надзърна вътре. Лелката стара мома плетеше. Той се покашля: тя вдигна глава и се усмихна. Колебанието не бе присъща черта на характера на мистър Алфред Джингл. Той тайнствено постави пръст върху устните си, влезе и затвори вратата.
— Мис Уордл — рече мистър Джингл с пресилена разпаленост, — простете нахалството — отскоро сме познати — няма време за церемонии — всичко е разкрито.
— Сър! — отвърна лелката стара мома, доста учудена от неочакваното му появяване и не съвсем сигурна в здравия му разсъдък.
— Шт! — подхвана мистър Джингл с висок шепот. — Дебелото момче — надутите бузи — кръгли очи — мерзавец! — Тук той многозначително поклати глава и лелката стара мома се разтрепери от вълнение.
— Вие намеквате, струва ми се, за Джоузеф, сър — рече дамата, правейки усилия да изглежда спокойна.
— Да, госпожице — дявол да го вземе тоз Джо — подло куче, този Джо — разправи на старата лейди — старата лейди гневна — свирепа — бясна — беседката — Тъпман — целувки и прегръдки — и тям подобни — а, госпожице, а?
— Мистър Джингл — рече лелката стара мома, — ако сте дошли тук, сър, за да ме обиждате…
— Съвсем не — в никой случай — отвърна невъзмутимият мистър Джингл. — Дочувам случайно — идвам да ви предупредя — вие сте в опасност — предлагам услугите си — скандал да няма. Но щом искате, вземете го за обида — отивам си — и той се връцна, сякаш се канеше да изпълни заплахата си.
— Какво да правя? — изхлипа лелката стара мома и се заля в сълзи. — Брат ми много ще се ядоса.
— Естествено — рече мистър Джингл и замълча, после додаде: — Ужасно много.
— О, мистър Джингл, какво да кажа! — извика отчаяната лелка стара мома всред нов порой от сълзи.
— Кажете, че е сънувал — рече мистър Джингл хладнокръвно.
Лъч надежда озари душата на лелката стара мома при това внушение. Мистър Джингл веднага схвана и използува благоприятното положение.
— Хайде, хайде — нищо по-лесно — мошеник хлапак — прелестна жена — един бой на шишкото — всички ви вярват — край на историята — всичко наред.
Дали възможността да избегне последиците на това тъй ненавременно разкритие възрадва душата на старата мома, или описанието, което чу за себе си: „прелестна жена“, смекчи остротата на мъката й — това ние не знаем. Тя леко поруменя и хвърли благодарен поглед към мистър Джингл.
Този тъй ловък интригант въздъхна дълбоко, задържа за известно време погледа си върху лицето на лелката стара мома, после потръпна мелодраматично и извърна очи.
— Имате нещастен вид, мистър Джингл — каза дамата с жаловит глас, — мога ли в знак на благодарност за вашата великодушна намеса да попитам коя е причината на вашата мъка с оглед, ако е възможно, да я залича?