Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Киска въздъхна.
— Добре. Аз тръгвам.
Лубен кимна. Той гледаше зачервените въглени така, сякаш бе обладан от свои собствени болезнени спомени. Киска изведнъж се сети нещо и се обърна.
— Можеш ли да ми заемеш някакво оръжие?
Той изсумтя, издърпа една кама от широкия си колан и я пъхна в ръката й. Киска я стисна: това бе едно от най-злите на вид остриета, които някога бе виждала, криво като коса.
— Благодаря.
Той отново изсумтя и извърна поглед. Киска махна резето.
— Момиче…
Тя се обърна.
— Да?
— Гърбът ти винаги да е обърнат към стената, чуваш ли?
— Да. Така ще направя.
Киска престъпи през прага и затвори вратата.
Дворът бе пуст и неохраняван. До укрепената врата, водеща към централната кула на крепостта, Киска откри още четирима мъртви наемници. Сред тях беше и един от приближените ветерани на командира с белезите. Нямаше открити рани — изглеждаха така, сякаш просто бяха паднали мъртви. Косъмчетата по врата й настръхнаха, когато осъзна, че това приличаше на лабиринтски капан — най-вероятно протекция. Ако това бе причината, Киска се надяваше магията вече да се е изчерпала. Не беше сигурна колко мъже се бяха спасили от нападението на Хрътката: може би петнадесет или двадесет. По груби изчисления това оставяше десетина мъже, включително командира и жената, която според Киска беше магьоснически кадър.
В приемната зала светлината бе твърде слаба. Свещите бяха изгорели и единствената светлина идваше от маслените лампи, висящи от стените. По-голямата част от залата бе потънала в дълбока сянка, където всеки можеше да стои скрит и да я наблюдава точно в този момент. Вдясно от нея имаше спираловидно стълбище, прегърнало стената. Имперският служител и Ноктите бяха завзели горните нива на Твърдината.
С предупреждението на Лубен в мислите си, Киска опря гръб в стената и тръгна напред. Не виждаше почти нищо в мрака и не след дълго кракът й се удари в нещо в основата на стълбището. Тя се наведе. Един от двамата останали стражи на Артан, мъртъв, с копие, забито в гърлото. Дъхът на Гуглата! Нима всички бяха мъртви? И кой ги беше избил? Струваше й се, че всички убийства, които бе видяла досега, бяха в стила на Ноктите.
На втората стълбищна площадка имаше една-единствена маслена лампа, която осветяваше сцена, сякаш излязла от най-ужасните й кошмари. Труповете бяха на купчини и повечето принадлежаха на наемници. Опърлените гоблени и изпепелените мебели още димяха. Киска се задави от сладникавата миризма на изгорена плът. Главата и изкорменото туловище на Нокът висяха през дупка в дъските на близката врата. Друг Нокът лежеше върху най-високата купчина трупове, буквално насечен на парчета. Опустошението бе такова, сякаш в това затворено помещение бе избухнала една от онези алхимически бомби — морантски муниции.
Като държеше долния край на пелерината си притиснат в устата и носа, за да се предпазва от вонята, Киска прескочи телата и прекоси площадката. Озова се в коридор, който водеше към второ стълбище. Друг ветеран лежеше на пода в локва от кръв с прерязано гърло. Съдейки по броя на труповете, Киска заключи, че на командира му бяха останали не повече от двама-трима оцелели. Жената не беше сред мъртвите, нито Артан или Хатар.
Кръв капеше от износените стъпала и залепваше по обувките й, докато Киска се изкачваше, допряла гръб в извитата стена. Спря малко преди последното стъпало, до тялото на мъж, който бе изпълзял от клането долу. Разпозна бронята му: беше сержантът, който я бе заловил в „Моси Торс“.
Тя го прескочи и клекна, като очите й бяха на нивото на площадката над нея. Заслуша се. Тишина. Дълбока и пълна тишина. Косъмчетата по врата й отново настръхнаха. Всички ли бяха мъртви?
Изведнъж чу тих стон и влажно мляскане. Погледна надолу, вцепенена. Наемникът в краката й не бе мъртъв. Докато го гледаше, той вдигна ръка и я хвана за глезена. Киска почти изпищя. Ръката я дръпна и тя падна отгоре му, а главата й се чатна в ръба на едно стъпало. Заслепиха я звезди и остра болка, която извика сълзи в очите й. Ръката на наемника се вдигна и тя парира слабия му удар, но загуби равновесие и се свлече надолу по стълбите.
Хватката върху глезена й отслабна и Киска измъкна крака си. Наемникът лежеше проснат по гръб. Половината му лице беше овъглено. Той я зяпна.