Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Нерон, Тиберий, Калигула, Хелиогабал и много други — продължаваше докторът, — то това, мистър Фидър… ако благоволите да ме удостоите с вашето внимание… е удивително, извънредно… удивително, сър…

Но в този миг Джонсън, който повече не беше в състояние да се сдържа, избухна в такъв страхотен пристъп на кашлица, че макар съседите и от двете му страни да го тупаха по гърба, а мистър Фидър собственоръчно поднесе до устните му чаша вода и икономът няколко пъти го разведе от стола до бюфета като часовой, изтекоха цели пет минути, докато той се поуспокои, и тогава се възцари пълно мълчание.

— Джентълмени — обади се доктор Блимбър, — станете за молитва. Корнелия, свали Домби — в резултат на което над покривката се виждаше само скалпът му. — Утре преди закуска Джонсън ще ми каже наизуст на гръцки, без да гледа в книгата, първата глава на Посланието на свети Павел към ефесяните от Новия завет. Ще продължим заниманията си, мистър Фидър, след половин час.

Младите джентълмени се поклониха и оттеглиха. Мистър Фидър направи същото. През този половин час младите джентълмени, пръснати на групички, обикаляха малката площадка зад къщата, хванати под ръка, или се опитваха да събудят искрица живот у Бригс. Не се стигна обаче до нещо, така долнопробно като игра например. Точно в определеното време удари гонгът и заниманията бяха подновени под съвместния надзор на доктор Блимбър и мистър Фидър.

Тъй като Олимпийските игри, състоящи се в обиколка нагоре-надолу, този ден бяха съкратени по време заради Джонсън, преди чая всички се отправиха на разходка. Дори Бригс (макар че той изобщо не бе започвал да работи) също взе участие в това развлечение и като му се наслаждаваше, той на два-три пъти мрачно погледна от скалата надолу. Доктор Блимбър придружи групата, а Пол бе удостоен с честта да бъде теглен на буксир от самия доктор — една почетна позиция, при което Пол изглеждаше много дребен и хилав.

Чаят бе сервиран не по-малко изискано от обеда. А след чая младите джентълмени станаха, поклониха се като преди и се оттеглиха да приключат незавършените си задачи за деня или да се захванат с вече напиращите задачи за следващия ден. Междувременно мистър Фидър се оттегли в собствената си стая, а Пол се сви в един ъгъл, като се питаше дали Флорънс се сеща за него и какво правят всички те в дома на мисис Пипчин.

Подир известно време мистър Тутс, който бе задържан заради едно важно писмо от уелингтънския херцог, се приближи до Пол и след ново продължително оглеждане го попита дали обича жилетки.

Пол каза:

— Да, сър.

— Аз също — отвърна Тутс.

После през цялата вечер Тутс не пророни ни дума повече, но погледът му показваше, че той харесва Пол и понеже това представляваше все пак някакво общуване, а Пол също не бе склонен да приказва, то му допадаше повече от разговора.

Около осем часа отново удари гонг, призоваващ ги за молитва в трапезарията, където по-късно икономът се разпореди около една странична маса, върху която бяха сервирани хляб, сирене и бира за някои от младите джентълмени, желаещи да се подкрепят. Церемониите приключиха с думите на доктора: „Джентълмени, ще започнем занимания утре в седем часа“ и тогава за пръв път Пол зърна очите на Корнелия Блимбър, като забеляза, че те го наблюдават. След като докторът изрече тези думи: „Джентълмени, ще започнем занимания утре в седем часа“, учениците отново се поклониха и отидоха да си лягат.