Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Едва не падна по лице от изненада, но успя да се подпре с другата си ръка. Явно не само кръвта събуждаше необикновените свойства на камъка. Джейк го завъртя във влажната си длан и разбра.
Кръвта бе солена. Потта също.
Пронизително писукане привлече вниманието му отново към пещерата.
Един от рапторите бе успял да захапе крилатата змия за върха на опашката й. Дребното създание правеше напразни опити да се освободи, махаше трескаво с крила и извиваше тялото си във въздуха.
Глутницата раптори се скупчи около плячката си.
Крилатата змия се бе опитала да го защити, затова Джейк трябваше да й върне услугата.
— Хей! — извика той. — Намерете си някого с вашите размери!
Прозвуча глупаво, но свърши работа.
Рапторите извърнаха погледи към него. Крилатата змия се възползва от разсейването им, измъкна се от захапката и полетя нагоре.
Джейк последва примера на Хека и удари кристала в земята. От камъка под краката му тръгна вълна, която заля пещерата във всички посоки. Където докоснеше плът, тя посивяваше и мумифицираше за секунди. Сетне дори костите се превръщаха в прах.
След броени секунди в пещерата не остана нито едно живо същество, ако не броим Джейк и крилатата змия, която се рееше във въздуха. Летящото създание се върна назад, спусна се надолу и направи няколко кръгчета около зеления кристал. Изглеждаше омагьосано от блясъка му…, а може би от собственото си отражение в гладката му повърхност.
— Внимавай — предупреди го Джейк. — Не би искал да го докоснеш.
Прибра камъка в раницата си и огледа по-добре летящото зверче. Забеляза по-малките крила, разположени в края на опашката му, бодлите по качулката му, които приличаха на миниатюрни перца. Странно, но създанието му се струваше познато, а това беше невъзможно.
И тогава си спомни.
Бе зърнал подобно животно, изобразено на металния поднос в пирамидата на фараона: крилата змия, захапала собствената си опашка. Как я бе нарекъл Шадуф?
Уислинг.
Зверчето дишаше тежко, раздвоеното му езиче се стрелкаше напред-назад. Несъмнено бе изтощено от трескавия полет. Миниатюрните му очички, досущ като кристали, се взираха изпитателно в лицето на Джейк. Летящата змия изви глава настрани, тялото й се изви във формата на въпросителен знак.
— И аз искам да ти задам много въпроси — каза тихо Джейк и внимателно вдигна ръка. Уислингът изсъска, спусна се и го ухапа, забивайки зъбите си дълбоко в пръста на Джейк. Сетне изчезна. Буквално. Секунда преди това беше там, сетне изчезна.
— Къде…?
Джейк се огледа и тръсна ръка, от която паднаха няколко капки кръв. Дали змията не бе отровна? Той изстиска още няколко капки, но не усети нито паренето, нито пробождането, характерни за действието на токсини.
— Извинявай! — извика Джейк.
В този миг нещо стегна гърлото му. Летящата змия се появи изневиделица и се уви около врата му. Джейк едва се сдържа да не сграбчи зверчето с пръсти и да не го откъсне от врата си, но чу познатото жужене на крила, които гъделичкаха лявото му ухо. Пред очите му изникна дребничкото лице на крилата змия; беше достатъчно близо да близне клепачите му с тънкото си езиче.
Джейк замръзна като истукан, страхуваше се да направи дори най-леко движение.
Летящата змия отърка глава в бузата му, сетне отхлаби примката около врата на Джейк. Прибра крила и се отпусна спокойно.
— Добре… — прошепна той. — Изглежда, че ще си правим компания.
Вдигна раницата и факела много предпазливо. Запъти се към тунела в далечния край и пое по стръмния наклон. Усещаше свежия полъх на бриза, но на няколко пъти се натъкваше на кръстопътища. Поемеше ли в грешна посока, примката около врата му се стягаше. Това му бе достатъчно и той следваше напътствията на крилатата змия.
След петнайсетминутен преход, се измъкна от подземния мрак и се озова под ярко осветеното нощно небе. Слънцето бе залязло, но далеч на запад хоризонтът още розовееше.
— Джейк!
Обърна се и видя Марика да тича към него. Пиндор и Ба’чук я следваха по петите. Той отстъпи назад, тъй като не знаеше как ще реагира уислингът. Летящата змия разви снага от врата му, изсъска и полетя към небето. Джейк изви глава, за да проследи полета й, но тя беше изчезнала в мрака. Докосна врата си — чувстваше се необичайно гол, както и необичайно разочарован.