Звездни дневници

В края на краищата определено ми беше втръснало да поправям историята. А беше напълно възможно този Тихи пак да провали Проекта и Розенбайсер пак да ми го прати. Така че реших: няма да чакам със скръстени ръце това да се случи и ще се махна в Галактиката, и то възможно най-далече. Тръгнах страшно набързо, от страх, че ПАРКИ ще ми обърка плановете, но явно след напускането ми там беше настъпил пълен хаос, защото на никого не му беше до мен. Разбира се, не исках да ходя където и да е, затова си взех куп нови пътеводители и течението на „Галактически алманах“, което беше яко набъбнало, докато ме е нямало. Отхвърчах на няколко парсека от Слънцето и спокойно се заех с литературата по въпроса.

Както скоро се убедих, тя съдържаше доста новости. Например д-р Хопфщосер, брат на оня Хопфщосер, известния тихолог, беше изработил периодична таблица на цивилизацията на Космоса, базирана на три принципа, които позволяваха безпогрешно да се откриват най-развитите общества, а именно: Правила на Боклука, Шума и Петната. Всяка цивилизация в техническата си фаза започва да затъва в боклуци, които й създават огромни грижи, докато не изведе сметищата в космическото пространство; а за да не пречат много в космоплаването, за тях е отредена специална орбита. Така се създава непрекъснато нарастващ пръстен от боклуци и точно по него се съди за степента на прогреса.

Обаче подир някое време сметищата се променят, защото с развитието на интелектрониката, на боклука отиват все повече части от компютри, а към тях се прибавят и стари сонди, спътници и прочее. Тези мислещи отпадъци не искат вечно да се въртят в пръстена от боклуци и изхвърчат от него, трупайки се около планетата, натъпкват се дори в системата й; тази фаза води до замърсяване на околната среда с интелект. Различните цивилизации се мъчат посвоему да се преборят с проблема; стига се дори до компютъроцид, например в пространството се разполагат специални капани, примки, клопки и преси за психическите отломки, обаче резултатът от подобни акции е плачевен, защото се хващат най-нискостоящите в умственото развитие и така най-съобразителните боклуци се оказват покровителствани от тази тактика: те се обединяват в групи и банди, организират нападения и протести с трудни за изпълнение постулати — настояват за резервни части и жизнено пространство. Ако им се откаже, напук замърсяват радиовълните, намесват се в предавания с прокламациите си и предизвикват ужасен шум и пращене в ефира, чак тъпанчетата се пукат. Именно по това пращене дори отдалеч може да се разпознае кои цивилизации са тормозени от интелектуална полюция. Странно защо земните астрономи толкова време не можаха да разберат откъде в Космоса, непрестанно прослушван и наблюдаван с радиотелескопи, се вземат целият този шум и други безсмислени звуци; това са ефекти точно от тези конфликти, които затрудняват сериозната междупланетна комуникация.