Тайния дневник на Източната перла

— Ще ти дам само един пример, принцесо. В Забранения град нищо не му доставяше по-голямо удоволствие от това да шиба наложниците си почти до смърт, а те бяха още деца. После този извратен тип промиваше раните им и ронеше крокодилски сълзи.

В Тяндзин Пу И нямаше наложници — тук те щяха само да го разсейват. В момента го занимаваше единствено мисълта как да си възвърне трона и в същото време го тормозеше страхът, че може да бъде убит. Виждаше враг в лицето на всеки и не би се доверил дори на манджурско момиче. Дойхара смяташе, че това е временно и че императорът няма да издържи дълго, лишен от компанията на красиви наложници.

— Тези момичета подхранват егото му, а жена му отдавна е изстинала към него и дори не споделя леглото му. Тя е с него само заради императорската титла, на която очевидно държи твърде много.

Уан Дзюн нямаше никакво желание да заминава от Тяндзин, освен ако не е за да се завърне триумфално в Забранения град или пък да напусне Азия. Тяндзин беше нейният роден град, тук бяха семейството и близките й, тук тя се радваше на признание и се чувстваше по-свободна от преди. Освен това тук тя беше единствената съпруга на Пу И след раздялата му с Уън Сю. В Тяндзин тя угаждаше на екстравагантната си природа, като си купуваше дрехи, обувки и бижута по западна мода. За такива неща, както и за парфюми, тютюн и всевъзможни прищевки, последната от които — два рояла, тя беше способна да похарчи цяло състояние.

Дойхара ме запозна накратко с етикета по отношение на императорската двойка и ме осведоми, че би било добре да наричам Уан Дзюн „Елизабет“ — име, което Пу И й беше избрал от списъка с английски имена, изготвен от стария му учител сър Реджиналд Джонстън. За себе си Пу И се беше спрял на името „Хенри“ и дълго след това в антиимперските кръгове двамата присмехулно бяха наричани „господин и госпожа Хенри и Елизабет Пу И“. Дойхара ми каза, че Уан Дзюн е повърхностна, празноглава жена, която мечтае да отиде в Америка, където, дори да не можеше да управлява като императрица, всички щяха да се отнасят с нея подобаващо. Той добави презрително, че Америка е страна без минало и традиции, където си нямат собствени величия, затова си внасят отвън, при това без много да подбират. Споделях патриотизма на полковника по отношение на Япония, но за разлика от него, не смятах императора на Китай за незначителна фигура.