Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

— Господ да ме пази от принцове и от опитомени катерици…

И тя тръгваше да си търси мобилния, ругаейки.

Случваше се Гари да се наведе над нея, сякаш за да я целуне, но вместо това мацваше на челото й малко шоколадов мус. Тя скачаше, готова да го удуши. Той бягаше, провиквайки се: тя реши, че ще я целуна, всички са еднакви, всички са еднакви, а тя беснееше: мразя го, ненавиждам го. Или лягаше на канапето и слушаше „Добре темперирано пиано“, тактувайки с големите си ходила, обути в чорапи на дупки, разясняваше изкуството на Глен Гулд: когато го слушаш, не чуваш само пианото, а цял оркестър. Всяка музикална тема се повтаря на интервали като канон, заглъхва под дясната ръка, за да избликне под пръстите на лявата, преминава от тон в тон и се появява като нова, различна мелодия. Редуват се паузи и въздишки, придават изразителност на творбата и те държат в напрежение. Неговото туше не е staccato, още по-малко legato, то е раз-де-ле-но. Всяка нота се свири отделно от другите, нито една не е свързана с предишната или следващата, нито една не е изсвирена случайно, просто така. Това е изкуство, Ортанс, велико изкуство… докато, седнала в краката му, тя нахвърляше скици за витрините в голям блок със спирала, заобиколена от цветни моливи. Това бяха кратките им мигове на затишие и мирно съжителство. Тя рисуваше, триеше с гумата, подсилваше някой щрих, говореше за коледните украси на магазините на „Ермес“ на улица „Фобур дьо Сент Оноре“, заслужава си да ги видиш, Гари, ориенталски цветове, топли, много топли, много изчистени, тук-там някакъв кожен предмет, саби, лъвове, тигри, папагали, спускащи се драперии, толкова красиво и… уникално. И аз искам да сътворя нещо красиво и уникално. Той протягаше ръка и я галеше по косата, харесва ми, когато разсъждаваш, тя гризеше молива и го молеше, говори ми, кажи ми нещо, без значение какво, просто ей така, нещо, и ще открия идеята… Той й рецитираше стихове на Байрон и нежният му глас, деликатно отронващ английските думи, сътворяваше друга композиция, сътворяваше музика в съпровод на тази на Бах, преплиташе се с нотите, запълваше мигновена въздишка, допълваше някой акорд. Той притваряше очи, отпуснал ръка на рамото на Ортанс, моливът се чупеше, тя се нервираше, хвърляше блока, негодуваше, не се получава, не се получава, а времето не чака… Ще се справиш, ще видиш. Вдъхновението идва само в напрегнатите моменти, ще те споходи точно преди отвратителната мис Фарланд да ти позвъни. Ще си легнеш в тотално неведение, а на сутринта ще се събудиш и всичко ще бъде в главата ти, вярвай, вярвай в себе си… Тя вдигаше глава към него, тревожна и уморена.