Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Жозефин погледна Зое. Пламнали бузи, потропващ крак, петнайсет години, метър и седемдесет, напъпили гърди, първите й чисто женски упреци. Дъщеря ми иска да си има любовник! Помощ! На петнайсет години се изчервявах, хвърляйки тайни погледи на един преждевременно избуял загубеняк, който се казваше Патрик, и когато погледите ни се срещаха, сърцето ми само дето не изхвръкваше от гърдите. При мисълта да го целуна едва не припадах, а когато докосвах ръката му, изпитвах върховно щастие.
Тя протегна ръка на дъщеря си.
— Добре! Започни отначало, слушам те внимателно.
Зое разказа за неприятностите на Гаетан. След всяко изречение удряше с юмрук по бедрото си, за да подчертае драматизма на ситуацията.
— Ако дойде, къде ще го сложим да спи?
— Ми… в моята стая.
— Искаш да кажеш в леглото ти.
Зое кимна, пламнала като божур. Падналият на очите й кичур коса й придаваше свиреп вид.
— Не, Зое, не. Ти си само на петнайсет и няма да спиш с момче.
— Ама, мамо! Всички момичета от класа…
— Това, че всички момичета от класа го правят, не означава, че трябва да им подражаваш… Не, значи, не!
— Ама, мамо…
— Не, Зое, край на разговора. Още си малка, точка, край.
— Но това е смешно! На петнайсет нямам право, а на шестнайсет ще имам ли?
— Не съм казала, че на шестнайсет ще можеш…
— Но, мамо, ти нищо не разбираш!
— Скъпа, признай, наистина ли искаш да преспиш с момче?
Зое извърна глава, без да отговори.
— Зое, погледни ме в очите и ми кажи, че изпитваш лудо желание да спиш с него. Това е важна, отговорна постъпка. Не е като да си измиеш зъбите или да си купиш джинси!
Зое не намери какво да отговори. Искаше той да е тук, до нея, винаги. Да я прегръща, да й шепне разни думички на ухо, да й обещава, да вдишва уханието му в действителност, а не от някакъв стар пуловер, който вече на нищо не миришеше. За другото не знаеше. От четири месеца не го беше виждала. Четири месеца, откакто си говореха само по имейла и по MSN. Понякога и по телефона, но разговорите им бяха накъсани от прекалено много паузи. Почеса се по глезена с крак, уви кичур от косата си на пръста си, подръпна края на пуловера си и промърмори:
— Не е честно! Когато беше на петнайсет, Ортанс можеше да прави всичко, а аз не мога да правя нищо!
— Когато беше на петнайсет, Ортанс не спеше с никого!
— Така си мислиш! Правеше го зад гърба ти, без да разбереш. Просто не те молеше за разрешение! Ето, аз искам разрешение, а ти ми отказваш, не е честно! Ще му кажа да отиде при Ема, аз ще ходя у тях, така няма да разбереш!
— И друго какво?
— Писна ми, ама как ми писна само! Писна ми да се отнасят към мен като към бебе!
— А Ема, тя спи ли с някого?
— Ми не… Тя си няма любим! Поне не истински. Искам да видя Гаетан, мамо!
Искам да видя Гаетан, искам да видя Гаетан… повтаряше безспир като някой стар клисар, който мрънка под носа си молитвите, описвайки кръгчета на масата с десния си палец, пъхнала наполовина левия в устата, от която се точеше слюнка от трудно сподавен гняв.
Жозефин я гледаше, развеселена и невъзмутима. Беше преживяла безброй жестоки бури с Ортанс, затова стоеше спокойна и ведра и исканията на Зое не можеха да я извадят от равновесие.
— Приличаш на дебело бебе — отбеляза с умиление.
— Не съм бебе! — тросна се Зое. — И искам да видя Гаетан…
— Разбрах… не съм бавноразвиваща се!
— Понякога се чудя…
Жозефин я притегли към себе си. Отначало Зое се задърпа, скована от глава до пети, сякаш облечена в бойни доспехи, но се отпусна, когато майка й пошушна тихо на ухото имам идея и тя ще ни удовлетвори и двете…
— Дай да я чуем — отвърна Зое, без да извади палеца от устата си.
— Ще поканиш Гаетан и той ще спи у нас, в твоята стая, но…
Зое се отдръпна, обезпокоена, нащрек.
— … но Ортанс ще спи с вас.
— В моята стая?
— Ще сложим един матрак на пода и той ще спи на него, вие двете ще спите на леглото.
— Тя няма да се съгласи!
— Няма да има избор. Шърли и аз в моята стая, Гари в тази на Ортанс и вие тримата в твоята. Така ще бъдете заедно, но няма да правите каквото ви скимне!
— Ами ако тя поиска да спи с Гари?
— Според Шърли не бил дошъл моментът… Все още не се били сдобрили.