Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Зое помоли за кратък размисъл. Смръщи вежди. Жозефин следеше мислите й по бърченето на носа, устните, очите, които шареха във всички посоки и сякаш претегляха всички „за“ и „против“. Цялото й лице грееше: къдриците с цвят на мед, очите с мек кестенов блясък, ослепително белите зъби, усмивката й, докоснала трапчинката на лявата буза, запазила следа от доскорошната невинност. Познаваше дъщеря си отлично. Не беше борец, беше все още дете с нежна душа. Почти чуваше думите да звучат в главата й, искам да съм като всички останали, да мога да кажа пред класа, че съм преспала с Гаетан, дори да се похваля пред Ема, най-сетне да се издигна в категорията на жените, но малко се страхувам от това, какво ще стане после. Как ще мине? Ще мога ли да се справя? Дали боли? Четеше в очите на Зое същата безмълвна, тревожна молба както в деня, в който й бе поискала да й купи първия сутиен, а беше плоска като дъска. Тогава Жозефин отстъпи. Сутиенът, 75 сантиметра гръдна обиколка, беше красив. Зое го сложи един-единствен път. Напълни чашките с памук, за да се покаже. Да се покаже, да не се изложи.
Зое беше на годините, когато привидностите са по-важни от действителността.
— Е, какво ще кажеш? — пошушна Жозефин, докосвайки я леко с рамо.
— Съгласна съм — отвърна с въздишка Зое. — Съгласна съм, след като няма друг начин.
— Ще сключим договор: ще ти се доверя и ще ви оставя двамата сами… а ти ще ми обещаеш, че няма да стане нищо. Има още време за това, Зое, много време. Първото момче е нещо особено. Ще си спомняш цял живот за него. Не ти се иска да го направиш просто ей така… освен това, представи си, че забременееш?
Зое отскочи назад, сякаш я бе ухапала пепелянка.
— Да забременея!
— Случва се, когато спиш с момче.
Настъпи продължително мълчание.
— В деня, в който действително решиш да го направиш, защото наистина си лудо влюбена и той също е лудо влюбен, пак ще поговорим и ще започнеш да вземаш противозачатъчни.
— Не бях мислила за това… А Ортанс, тя как го прави?
— Нямам представа.
И по-добре, че никога не съм имала, каза си Жозефин.
На Коледа се събраха всички. Празнично настроени, Шърли, Гари, Ортанс, Зое и Жозефин донесоха в хола елхата, украсиха я, сети ли се да вземеш торба за дръвчето? А топките, бели или червени, от кои да сложим повече? Коледни песни, уточняване на менюто, красиво подредена маса, официални подаръци, струпани под елхата, други, по-тайнствени, скрити под леглото, в скрина, зад чадърите, хвърчащи тапи от шампанско, които се удрят в тавана, за да отбележат успешния отговор на някоя гатанка или сполучливата целувчена торта.
„Защо слонът от Сентрал Парк носи зелени чорапки?
Защото сините са мръсни…“
„По какво се разбира, че в леглото има хипопотам?
По буквата «Х», избродирана на пижамата му…“
„Кое е множественото число на кола?
Колики, защото, ако препиеш, ще те заболи коремът…“
Шърли бе донесла солени бисквити, пудинги, коледни везани чорапи, преливащи от лакомства, цели кутии разнообразни чайове, бутилка отлежало уиски, Гари носеше компактдискове на Глен Гулд, които всички изслушаха с благоговение, и чудесни пури, „любимите на Уинстън Чърчил“. Шърли се смееше, Жозефин кокореше очи, Зое преписваше рецепти за пудинги на английски, прехапала език от вълнение, Ортанс се забавляваше, като гледаше как всички се стараят да спазват традициите на празника, който отбелязваха заедно от толкова години. Не правеше крачка без мобилния си телефон, в случай че мис Фарланд реши да й позвъни… и си придаваше загадъчен вид всеки пък когато телефонът звъннеше.
Гари се шегуваше с нея. Наричаше я отвратителната делова жена. Криеше телефона в хладилника при китката праз, под възглавниците на канапето или под завивката на Дю Геклен. Вбесена, Ортанс му крещеше да престане с детинщините си. Гари уплашено подскачаше като катерица, с изкривени пръсти и разкрачени крака.
— Катеричката знае къде е телефонът, скрила го е за зимата, когато остане сама, без приятели вдън гората… Катеричката е сам-самичка в лютия зимен студ. Катеричката е тъжна в огромния парк. Особено в понеделник, когато хората, дошли за уикенда, са си отишли. Вече няма кой да й хвърля фъстъци и лешници. Катеричката се отегчава в очакване на съботата… Или на пролетта…
— И иска да я взема за принца от приказките! — иронизираше Ортанс.
— Но моят син е принцът от приказките! — протестираше Шърли. — Само ти не го знаеш.