Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Той затвори багажника и в този миг Фиона се появи в светлината на предните фарове на джипа. Зад нея изникна Бардж Леви, който носеше тежка раница в дясната си ръка. А миг по-късно и двама заместник-шерифи, единият от тях — Томи Брандън.
— Шерифе — извика Фиона, подмятайки две чанти с фотографска техника. Приличаше на скелет в слабата светлина. Крехка, бледа и изтощена, тя се приближи.
— Г-це Кеншоу — каза Уолт и гласът му изневери.
Цифровият часовник върху микровълновата печка в кухнята показваше 03:07. Уолт трябваше да избира дали да буди Лиза, или не, и реши да й даде възможност да прекара поне част от нощта в собственото си легло. По халат и джинси, тя потегли с колата, с размътени очи, но радостна от възможността да се прибере у дома.
Когато вече я нямаше, той извади синия вързоп от колата и го внесе тайно през задната врата, като и за миг не се съмняваше, че може да го наблюдават. Отдавна бе научил две неща в полицейската си кариера: всеки имаше поне една опасна тайна и не съществуваше такова нещо като усамотеност.
Пуснал щорите, той внимателно разви мушамата и се втренчи в окървавената бухалка, като се чудеше какво, по дяволите, прави. Беше си подготвил разнообразни извинения: пазеше следствието от изтичане на информация, което евентуално би могло да заздрави защитата на Уин (макар че посвещението на Майкъл Енгълтън отслабваше тази версия); предпазваше първата наистина значима улика от възможността да бъде изложена пред всички; изолираше уликата, за да има възможност да проведе методично разследване и разпит на заподозрените — най-вече Кайра Туливич. Убеден, че всичко ще бъде наред, стига да не замърсява или унищожава уликата, той уви внимателно бухалката в прозрачно фолио и го залепи за по-сигурно с тиксо.
Прерови гаража и намери един голям кашон, оряза го с макетен нож и го оформи грубо така, че да пасва на бухалката. Уви я в найлон и вестници и я сложи в кутията, която залепи с още тиксо. Влезе в Интернет, попълни етикет за бърза доставка, разпечата го и остави пакета върху масата в хола като паметник на лошата си постъпка.
Болд му бе предложил помощта си за ускоряване на обработката на уликите. Лабораторията в Меридиън би могла да свърши работата с предимство заради връзката с възможно убийство, но Уолт разполагаше с нелошо извинение да пренебрегне тази възможност и да прати бухалката на Болд. Един ден път до Сиатъл, един ден за обработка. Би трябвало да получи резултатите за по-малко от четирийсет и осем часа, което бе кажи-речи най-краткият срок, който би могъл да очаква от щатската лаборатория в Меридиън. Но действайки чрез Болд, той запазваше пълна тайна, което можеше да му бъде от голяма полза в бъдеще. В случай че бухалката уличеше някого, от когото се интересува Болд по случая „Вета“, това му даваше още по-голямо основание да използва лабораторията в Сиатъл.
Обаче тази нощ Уолт не спа добре. Мяташе се и се въртеше, а когато успя да задреме за малко, сънят му бе лек и неспокоен, наситен с кошмари и заплетени сценарии. Събуди се, раздразнен и уморен, и откара момичетата до лагера в мрачно мълчание, което всички усещаха. Дори Беатрис кротуваше, положила глава на кръстосаните си лапи, без да откъсва очи от него.
— Престани! — извика й той през стаята, докато си правеше пържени филии.
Тя премигна, отмести поглед, а после отново се втренчи в господаря си, като негова четиринога съвест, която отказва да го остави на мира.
В десет сутринта Уолт напусна офиса без обяснение, като каза на Нанси само, че отива до вкъщи и ще се върне след петнайсет минути.
Нанси свързваше такива необясними напускания със семейни или здравословни проблеми — и двете я притесняваха, тъй като след развода тя мислено бе поела ролята на негова настойница. Често вършеше негови лични задачи, които нямаха нищо общо с работата.
— Всичко наред ли е? — попита го тя. Въпрос, на който той нямаше нужда да отговаря, като се имаше предвид изражението му.
— Отлично — излъга Уолт.
— Ако мога да помогна… — добави Нанси и това го накара да забави крачка, докато се двоумеше дали да я смъмри, или да й се извини. Не направи нито едно от двете. Продължи към вратата, замислено вперил поглед пред себе си.
— Съжалявам, че се обаждам толкова рано — каза Уолт, когато лицето на Болд изпълни прозорчето върху компютърния екран.