![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Каза нещо на японски.
— Тя казва: „Гайджин се бие добре. Аз мисля той учи. Аз чувствам негова сила и чест. Той достоен противник“ — преведе Дошу.
— Кажете й, моля, че съм благодарен за щедростта й и мисля, че има голям талант. За мен беше чест да се бия с нея.
Двамата отново се поклониха и тя си тръгна, след няколко крачки заподскача като момиченце, което са пуснали по-рано от училище.
— Добре, имаше полза. Научих нещо. Онова за луната. Най-накрая разбрах какво значи.
— Утре аз теб кажа някои истини. Аз трябва говоря японски. Не английски. Познаваш някой, който говори японски?
— Да.
— Ти се обадиш. Аз кажа на този човек някои истини и той каже на теб.
— Добре.
— Аз теб дам истина. Достатъчно ли силен за истина?
— Винаги.
— Надявам се. Сега измий под на доджо. Търкай, гореща вода. Измий всичко. Отиди в кухня, помагай на моя майка. После цепи дърва.
Окада беше изненадващо услужлива. Тръгна от Токио рано на другата сутрин и за около обяд пристигна в Киото. Спря пред залата за кендо и Боб, който миеше чинии под строгия надзор на майката на Дошу, я видя през прозореца: със спретнат костюм, стегнати красиви крака, спокоен поглед, коса, събрана върху главата със сложна система от шноли и игли. Бе оставила високите токчета и носеше обикновени обувки.
Едно дете я посрещна и я покани в доджото. Тя сякаш не забеляза Суогър; само се поклони на Дошу.
— Здравей — каза Боб. — Благодаря, че дойде.
Тя го погледна:
— Дано да е за нещо важно.
Отново се обърна към Дошу и заговориха бързо. Тя задаваше въпроси, той й отговаряше. Ту се смееха, ту говореха сериозно. Дошу каза нещо, Окада учтиво възрази, той защити мнението си. Суогър следеше ритъма на спора, усещаше кога постигат съгласие, кога са на различно мнение, кога мислите им съвпадат.
Накрая Окада се обърна към него.
— Правилно ли разбрах? — попита той. — Той казва, че съм некадърник и трябва да ме изрита. Мислех, че вчера се представих доста добре. Победих едно десетгодишно момиченце.
— Това десетгодишно момиченце е Суеко Мори, детето-чудо. Тя е знаменитост. Преди една седмица спечели купата на Японската кендо асоциация за деца и юноши под двайсет и една години. Тя е звезда. Ако си я победил, значи много добре си се представил.
— Онзи дребосък?
— Онзи дребосък, може да победи повечето мъже в тази страна. Готов ли си?
Поуспокоен от току-що наученото, Боб кимна.
— Дошу каза, че учиш бързо. В добра форма си. Силен и издръжлив си. Лявата ти ръка е по-силна от дясната и възходящият ти диагонален удар е по-добър от низходящия. Това не може да си го обясни.
— Кажи му, че цяло лято съм косил с коса. Движенията там са отдолу нагоре и отляво надясно. Затова тези мускули са се развили по-добре.
— Както и да е, това не го интересува. После каза, че имаш силен характер и си трудолюбив. Работил си като вол. Ако беше със слаб характер или мързелив, нямаше да издържиш на това натоварване и унижение. Поведението ти много го е впечатлило. Още първия ден си е помислил, че от теб ще стане боец. Имаш подходящото мислене. Необучен си, но ставаш.
— Кажи му, че му благодаря.
— Благодарностите ти не го интересуват. Той не те хвали, просто казва какво е положението.
— Добре.
— Само че според него прекалената сила, прекалената издръжливост и прекаленото старание понякога са вредни. Прекалено работливият човек често се пресилва; прекалено силният често се предоверява на рефлексите и мускулите си. Затова, макар че много бързо си научил движенията, ти си срещнал затруднения със синхронизацията.
— „Синхронизация“ ли? Точно така ли се изрази?
— Каза буквално „действие в един момент“. Синхронизация е моят превод.
— Добре.
— Каза, че вчера, когато си бил подложен на напрежението от двубоя със Суеко Мори, най-после си успял да синхронизираш движенията си. Промяната, която е станала с теб в този дуел, била невероятна. Преди това си бил никой, а си излязъл истински боец. Трябва да развиеш това чувство, то е единствената ти надежда.
— Значи мисли, че ставам, така ли?
— Е, тук вече не ми е много ясно. За малко да те обяви за новия Мусаши. Каза, че още имаш проблеми. Имаш обаче и предимства. Затова няма представа какво можеш и какво не можеш да направиш и как трябва да действаш.
— Какво каза после?
— Каза, че не си Том Крус. Никой не е Том Крус. Никой не може да овладее меча за няколко дни или седмици, това става само по филмите. Между другото, онзи филм му бил много противен. Все пак ти си постигнал много повече от повечето хора.