![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Хай! — обяви Боб.
— Късно. Трябва удариш и извикаш едновременно. Няма точка.
Лошо извикване. Това беше кендо; това беше война. Но ако се забавиш с извикването, няма точка, както много добре знае всеки спортист. Когато тя отново го нападна, Боб се досети, че ще е отляво, защото досега всичките й атаки бяха отдясно наляво. В частицата от секундата, когато тя се отдръпна, за да нападне отново, той нанесе удар, който сам не разбра откъде дойде, защото не го беше нито искал, нито планирал. Това бе най-бързият му, най-точен удар този следобед, дори може би за цялата седмица, и той извика „Хай!“ точно в момента, когато, възможно най-плавно и леко, докосна с върха на меча си лявата страна на главата й, чувствайки как прътът отскача от шлема.
— Удар за Суогър.
Той се отдръпна и отново зае сеган камае. Разбра с какво го превъзхожда противничката. Тя не беше по-силна или по-бърза. Просто постигаше максимална концентрация много по-бързо от него и нанасяше ударите си много скоро един след друг. Той можеше да парира първия, втория, може би третия, но на четвъртия вече реакциите му се забавяха и пропускаше.
Въпреки това решението не беше в бързината.
Не и ако съзнателно се стремиш да я постигнеш. Нямаше как да си внуши: „Ето, сега трябва да го направиш!“ Ако искаш да се заставиш, не ставаше.
Какво беше решението?
Междувременно малкото чудовище бе сменило позата. Застана в ками хасо, с меч, вдигнат като за посрещане на топката в бейзбола; въртеше го с китката си, защото неподвижната позиция означаваше смърт.
Дебнеше го, промъкваше се към него и той осъзна, че при тази умора няма да успее да реагира достатъчно бързо, ако тя нападне първа, и щеше да му вземе четвърта точка, после за секунди щеше да го довърши и край на мисията му.
„Какво беше решението?“ — трескаво се питаше той, но не можеше да измисли нищо.
„Ох, мамка му!“
Това беше…
Опита се да разчете погледа й, но не виждаше очите й под шлема. Опита се да отгатне намеренията й по меча, но той се движеше толкова бързо, че изглеждаше размазано. Опита се да разчете движенията на тялото й, но те бяха мистерия. Тя беше смъртта, врагът, който се бе опитал да го победи и не беше успял, но сега нападаше с нова решителност, подклаждана от адреналина, изключително съсредоточена, съзнаваща, че единствената възможност е…
„Луната в студен поток като огледало.“
Мусаши го беше казал преди четиристотин години. Защо сега думите му изплуваха в съзнанието на Боб?
Изведнъж разбра отговора.
Каква е разликата между луната в небето и отражението й в потока?
Никаква.
Те са едно.
Трябва да станеш едно с врага си.
Не трябва да го мразиш, защото гневът пречи. Трябва да станеш него. И когато станеш едно с него, можеш да го контролираш.
Боб застана в ками хасо и почувства как тялото му следва нейните движения. Имитирайки я, той сякаш се сля с нея и по странен начин я опозна. Разбра, че се готви да нападне, защото почувства същата вълна от възбуда да се надига в него, и без да се замисля се хвърли напред първи, първи нанесе удар с късия меч, който можеше да отсече и двете й ръце, ако беше истинско оръжие. Мечът сам го направи. Мечът сам намери пролука в защитата й; мечът я порази и всичко това за частица от секундата.
— Попадение за Суогър. Три на три.
Сякаш бе открил магически портал към мозъка й; нанесе следващия удар още по-бързо, проби защитата й и улучи слънчевия сплит, толкова плавно, че почти не осъзна кога го е направил, но пресованите бамбукови летви на меча се огънаха, за да поемат удара.
— Удар за Суогър. Четири на три.
Изведнъж я обзе гняв. Шампионите не би трябвало да изостават. Боб бе успял да я изкара от нерви. Тя се втурна срещу него, замахна отгоре, нанасяйки безупречен шинчокугири, но колкото и бърза да беше, той запази абсолютно спокойствие. Завъртя се плавно и я улучи под брадичката, при което в истинска битка би я обезглавил.
— Точка! — изкрещя Дошу.
Боб се отдръпна, зае официалната поза и се поклони дълбоко. Той бе станал едно с нея и сега я обичаше. Бе станал едно с нея и сега чувстваше болката й от загубата. Не се гордееше с победата си. Просто се чувстваше поласкан, че се е бил с такъв достоен противник.
Суеко свали шлема и отново се превърна в дете: с все още неоформено лице, макар и осеяно с капчици пот като на възрастен, с гладка кожа, тъмни, пронизващи очи. Тя също му се поклони.