![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Нищо.
— С него никога ли не сте говорили за дракони?
— Не.
— Не е ли споменавал дракони пред теб?
— Не. Никога. Първият път, когато съм чувала да споменава дракон, беше снощи.
— Какво беше първото, което си помисли, когато чу „нахраних дракона“?
— О, това много ще ни помогне. Помислих си: „Какви, по дяволите, ги дрънка?“
— В миналото имала ли си нещо общо с дракони?
— Навремето ходех с двама. За кратко бях омъжена за един.
— Помисли с какво може да бъде свързан този „дракон“. Име на отбор? Училищният ти футболен отбор, сигурен съм, че си била главна мажоретка… не се ли казваше „Драконите“?
— Наистина бях главна мажоретка. Отборът беше „Пантерите“.
— Да си учила нещо свързано със… динозаври?
— Палеонтология, археология, геология. Не, нищо такова. Само руска и японска литература.
— О, ето вече нещо полезно. Мога да извлека много важна информация от това.
— Суогър, вече те предупредих за подигравките. Още едно нарушение и излиташ за Арканзас.
— Айдахо. Да пробваме с асоциации, свързани с дракони. Ти казвай какво ти хрумва. Може да си спомниш нещо.
— Казвай.
— Летящи дракони.
— Нищо.
— Спящата красавица.
— Нищо.
— Красивият принц.
— Нищо особено.
— Влечуги.
— Драконите влечуги ли са?
— Ами, зелени са и имат люспи. Приличат на динозаври, на големи крокодили.
— Имат ли двукамерно сърце? Студенокръвни ли са?
— Не знам.
— И аз не знам.
— Китайски дракон?
— Не.
— Карнавални дракони. Хора, с костюми на дракони?
— Това не са ли китайските дракони?
— Драконски кости. Драконски криле. Драконски следи. Драконски дух?
— Не, не, не, не.
— Летящи дракони.
— Това вече го каза.
— Банда, която се казва „Драконите“?
— Не.
— Триада на име „Драконите“?
— Не.
— Удар от каратето, който се казва „летящ дракон“?
— Не.
— Спящ дракон? Това е удар от кендото, възходящ.
— Знам какво е. Не, нищо не ми говори.
— Китайски ресторант, който се казва „Драконът“?
— Не.
— Свети Георги?
— Не.
— Свети Андрей?
— Не.
— Красивият принц.
— Това вече го пробва. Не става.
— Е, асоциациите ми с дракони почти се изчерпиха. Дали не е картина, филм, книга, стихотворение, вестник, статия…
— Хъммм.
Той се вгледа в очите й. Погледът й беше зареян нанякъде, сякаш виждаше далечни планини.
— Вестник ли?
— Статия, есе… Ако драконите са влечуги, това означава ли, че са гущери?
— Дракони не съществуват, така че не могат ли да бъдат каквото си поискат?
— Ти сам каза, че са зелени и имат люспи. Това означава, че са влечуги. Тъй че не могат ли да са гущери?
— Вероятно могат. Защо?
— Ами, просто… нищо.
— Пробвай. Нищо не губим.
— Гущери. Спомням си една случка с гущери. Само не знам дали съм я споменавала пред Ник.
— Не си сигурна, така ли?
— Суогър, никой не си спомня със сигурност какво е казвал на приятел, когото познава от пет години.
— Разбира се. Извинявай. Спомена обаче есе. Училищно есе? За гущери?
— Да, разказвала съм тази случка няколко пъти на разни партита и служебни вечери. Дали съм я разказвала и на Ник? Възможно е. Запознахме се на едно парти в резиденцията на японския посланик във Вашингтон преди около пет години. Беше неофициална среща: аз трябваше да го забавлявам, той трябваше да си приказва нещо с мен. Може и да съм му споменала за това.
— Разкажи ми случката.
— Като ученичка имах смешната амбиция да завърша гимназия с пълно отличие. Трябваше да съм безупречна и в продължение на три години наистина бях. Последната година обаче получих ниски оценки по биология. Трябваше да наваксам, иначе щяха да ми пишат „много добър“ и сбогом на пълното отличие. Отидох при учителя и му казах, че не мога да наваксам на следващите тестове. Даже да ги изкарам с отличен, средната ми оценка пак нямаше да е пълна. Попитах го дали има начин да получа допълнителни точки. Учителят ми беше добър човек. Каза ми: „Сюзан, ако напишеш есе на хубава, оригинална тема, не виждам причина да не ти пиша пълен отличен.“ Проблемът беше, че не разбирах нищо от биология. Само зубрех. Нямах талант за тази наука и нямаше начин да напиша есе за шестица на каквато и да било тема. Нямах вдъхновение, нищо. Затова отидох в библиотеката, взех старите броеве на „Нашънал джеографик“ и започнах да ги разглеждам. Търсех нещо, което да възбуди въображението ми.