![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
След като известно време се наслаждава на известността си, Нии каза нещо на една млада жена — онази с най-детинско излъчване, както забеляза Ник — и тя изтича да си вземе палтото и да каже на приятелките си, че няма да се прибира с тях. Двамата излязоха, като се държаха за ръце. Ник остана още няколко минути, после, след като остави щедра купчина йени на бара, тръгна след тях.
Проследи ги на няколко пресечки, докато Нии и дребната му спътничка влязоха в един жилищен блок. Ник бързо пресече улицата и застана така, че да вижда две от страните на сградата. Надяваше се апартаментът на сър Ланселот Нии да се намира от тези страни и наистина след няколко минути един прозорец на петнайсетия етаж светна. Ник преброи прозорците от ъгъла на сградата, за да може да намери вратата на апартамента на следващия ден.
Отиде там рано на другата сутрин. Носеше черна перука, защото му хрумна, че няма да е полезно за него, ако всички в квартала разберат, че мъж с изрусена коса, доста неподходяща за годините му, следи един добре известен убиец на якудза.
Не се наложи да чака много. Скоро пред сградата спря черен мерцедес ес-класа и Нии, спретнато облечен за работа, и жената — с вид, сякаш е правила секс до безсъзнание, та дори не е успяла да се среше — излязоха, качиха се в лимузината и отпътуваха.
Ник изгаряше от любопитство. Дали и Кондо беше в колата? Не, едва ли босът вземаше подчинените си от домовете им. По-вероятно да беше наел луксозния автомобил, за да кара хората му на работа.
Ник пресече улицата, влезе във фоайето на блока и показа документа си за самоличност на портиера. Беше доста авторитетна служебна карта, според която той бе представител на Имуществената комисия към парламента. Беше абсолютно автентична, само дето един специалист фалшификатор в Кабукичо бе сложил снимката на Ник вместо фотографията на истинския й притежател.
— Разследвам скандала с общинските земи. Господин Оно.
Името бе регистрирано на този адрес, беше го проверил в телефонния указател.
— Ще му звънна да го предупредя, господине.
— По-добре не, ако искате да си запазите работата.
— Добре, господине.
— Не искам да казвате и на домакина. Знам как става в тези блокове. Ще кажете на домакина, той ще предупреди Оно. Докато отида, ще е унищожил уликите. Оно дава тлъст бакшиш на домакина и той го разделя с вас. Не съм вчерашен.
— Господине, Джоджи е на четиринайсетия етаж. Няма да ви пречи.
— Постарайте се да остане на четиринайсетия.
— Добре, господине.
Ник знаеше, че Оно живее на седемнайсетия етаж, затова се качи с асансьора там, после слезе на петнайсетия. Бързо намери вратата на Нии и слезе на четиринайсетия етаж. Домакинът беше кореец с вид на бавноразвиващ се; пушеше цигара в едно служебно помещение.
— А, ето къде си бил, Джоджи. Мамка му, два пъти на седмица ми се случва! Пак се заключих отвън. Ще ми отключиш ли апартамента?
Джоджи го изгледа глуповато, опитвайки се да се сети дали го познава.
— Това съм аз, Нии, от апартамент петнайсет нула четири. Хайде, Джоджи, закъснявам.
Джоджи продължи да се двоуми, но това беше само за да си издейства по-голям бакшиш. Ник му бутна една банкнота от 5000 йени и двамата се качиха на горния етаж. Джоджи му отключи апартамента и се върна долу да си допуши цигарата.
Ник влезе в апартамента. Беше много добре обзаведен. Дали Нии бе стигнал дотам, че да си наеме човек за вътрешния дизайн? Жилището беше съвсем в стила на съвременните мафиоти, без превземки или кич. Нямаше книги, но етажерката, заемаща една цяла стена до стереоуредбата, бе запълнена с дискове на почти всеки западен рок или рап състав, съществувал някога. Имаше един-два рафта с творенията на „Шогунат видео“: учителка духа на учениците си или… я, виж ти, дори няколко незаконни филмчета с малолетни. Нии си падаше по по-нестандартните неща. Имаше, разбира се, и телевизор, достатъчно голям, за да послужи като площадка за приземяване на хеликоптери.
Иначе обзавеждането беше доста стандартно: имаше мебели с черна кожена тапицерия и хромирани метални части, тук-там някоя модернистична дрънкулка, кристални скулптури, ужасно и следователно безценно произведение на съвременното изкуство на най-широката стена.
Съседната стая бе като храм на фитнеса, което обясняваше промененото тяло на Нии. Половината на помещението беше оборудвана като доджо; на едната стена имаше стойка с мечове, някои дървени, други — метални, предназначени за убиване. В ъгъла бяха натрупани постелки татами.