47-ият самурай [bg]

Ник можеше да спре дотук, да приеме, че Шогуна просто е любител на оръжията и иска да включи този прекрасен експонат в колекцията си…

Но тогава защо просто не се беше опитал да го купи от Яно? И защо бяха убили полковника и семейството му, защо полицията умишлено задържаше разследването? Имаше сведения, че по случая дори не е назначен достатъчно старши детектив.

Затова Ник започна да разнищва историята на Мива. Оказа се, че има доста информация: за кариерата на Шогуна имаше писани статии, книги, дори публикувани от самия него. Всички разказваха за едно бедно момче, което, тръгвайки от нищото, завладяло Япония, както никой не е успявал от времето на шогуните — каква ирония. Мива живееше в разкош, имаше имоти из цяла Япония, седем апартамента в Токио, два в Европа, един във Вейл, един в Холивуд, един в Ню Йорк. Пътуваше с частен самолет, движеше се сред милионери и филмови звезди, а любовните му авантюри бяха легендарни.

Какво повече би могъл да иска такъв човек?

Ник осъзна, че не става дума за „нещо повече“ — това бе просто начин на оцеляване. Разбра как мечът ще помогне на Мива да осигури продължаването на рода му във вечността.

Сравнено с това смъртта на Яно и семейството му беше нищо. Наистина, какво толкова? Мъж, жена и четири деца. Светът можеше и без тях. Такъв беше вечният ред във вселената. Какво бяха те пред неговото величие? Нищо. Какво значение имаха те пред митичния Мива? Кой се интересуваше от тях? Никой самурай нямаше да се застъпи за тях. Трябваше да се примирят с неизбежното и да престанат да пречат на победоносния марш на Мива към славата.

Ник изпита нужда да пийне нещо по-силно. Отиде при хладилника и извади бутилка саке. Помъчи се с пластмасовата капачка, накрая се ядоса, сряза я с един кухненски нож и си сипа в чаша.

Ах. Вкусът на сакето, толкова типично японски. Остави ножа на масата и се облегна назад на стола. Наслади се за миг на усещането.

Вече виждаше бляскаво бъдеще за себе си: бе попаднал на сензация, която щеше да шокира света, щяха да последват арести, самите основи на японското общество щяха да се разклатят, скандалът щеше да придобие епидемични размери, журналисти от цял свят щяха да се стичат пред вратата му, това щеше да бъде неговото възмездие.

Щеше да се върне на сцената след злополучните приключения с кокаина. Щеше…

Ник чу нещо, странен шум, отначало не разбра от какво, но бързо си даде сметка, че някой е опрял тежък предмет във вратата на апартамента му; след секунда чу трясък и бързи стъпки.

Веднага разбра какво става.

Грабна листата със записките си и ги напъха в един плик.

Имаше няколко секунди.

Обхвана го паника.

После видя къде може да ги скрие.

Изтича до мястото, сви плика на руло и го пъхна в скривалището.

Грабна мобилния си телефон и набра номера на Сюзан Окада, като трескаво мислеше какво да й каже, за да не го разкрият, нещо, което само тя ще разбере.

— Сюзан — каза, когато тя вдигна, — нахраних дракона.

Когато се обърна, видя стария си познайник Нии със свиреп поглед и уакидзаши в ръка. Зад него се появи Кондо и Ник видя най-голяма сензация в живота си.