![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Спалнята също беше обзаведена като по каталог: огледалният таван отразяваше разбърканото легло, мокрите, мръсни и намачкани чаршафи. Навсякъде имаше петна и миришеше на пот. На рамката още висяха белезници с подплата от пенопласт, красноречиво свидетелство за случилото се през нощта. В другия край на леглото се търкаляше и въже, значи Нии си падаше и по връзването. Сигурно и той като доста японци бе любител на добре стегнатите възли. Видът на красивото младо момиче, вързано и безпомощно пред него, явно беше постигнал чудеса: три полупълни презерватива лежаха сбръчкани като премазани змии на пода. „Ех, да бях сега на двайсет и пет!“ — помисли си Ник.
До леглото имаше гардероб с десет черни копринени костюма, всеки с шикозен етикет от някое италианско шивашко ателие, три чифта черни обувки, двайсет чифта почти чисто нови маратонки и купчина грижливо изгладени и сгънати бели ризи.
Ник седна на стола пред бюрото и внимателно започна да го претърсва. Едно чекмедже беше пълно със спортни списания, друго — с банкови разписки, които показваха, че младежът наистина е много добре с парите; в трето имаше сметки: главно от химическо чистене, за наема и… виж ти, виж ти, ето ти нещо интересно.
Ник намери няколко скици: първата представляваше три ромба, грубо и аматьорски начертани. На втората ромбовете бяха позасенчени от нова рисунка, по-майсторски изработена. На третата схема рисунката изпъкваше, а от ромбовете не се виждаше и следа. Последният лист бе подписан с името на художник от едно ателие за татуировки в Шинджуку. Големия Одзу. Навремето Ник бе писал статия за Големия Одзу, любимият татуировчик на якудза. Ако искаш змийски люспи, имитация на портрети от Кунийоши, лъвове, тигри или мечки, а също ветрила, свитъци, бамбукови пръчки и йероглифи — любимите мотиви на мафията — той беше човекът. Все още татуираше по традиционните методи — не с електрическа игла, а по-бавно, по-болезнено, с бамбуков писец. Явно Одзу отново бе получил доходоносна поръчка; Нии го беше наел да заличи безвкусната му улична татуировка, сякаш така щеше да изтрие всички спомени от жалкото си минало.
Големия Одзу дължеше на Ник услуга за онази статия, която докара опашка от клиенти пред ателието му, включително няколко кинозвезди и известни певци. Знаеше също, че мъжете споделят пред татуировчиците неща, които не казват на жените, любовниците, психолозите или приятелите си.
26.
Ката
— Няма да ударя едно дете — заяви Боб.
— Може така стане. Тя обаче те удари. Много пъти — отвърна Дошу.
Каза нещо на момичето, което внимателно започна да слага предпазната си броня.
— Това интересно — продължи Дошу. — Моя ученичка Суеко. Тя бъде безопасно от твои удари и бие се с боккен. Понеже тя ниска, боккен дълъг. Когато теб удари, много боли. Ти не носиш броня. От друга страна, с шинай дори твои най-силни удари не нарани нея, тоест, ако ти изобщо успееш я удари. Също, понеже ти висок, шинай къс. Трябва да я победиш.
— Господине, вие не разбирате. Не мога да ударя дете.
— Не гледай и не виждай форма. Гледай на близко, сякаш далече, и на далече, сякаш близко.
Боб хвърли меча си на пода.
— Не. Възпитан съм от баща, чийто баща го е бил жестоко, когато е бил дете. Той никога не ме е удрял и ме е научил на това: никога не удряй дете.
— Тогава трябва си отидеш. — Дошу посочи вратата. — Ти не знаеш още достатъчно. Твой ум мек. Ти умреш бързо, ако останеш. Върви в Америка, пий, яж и забрави. Ти не боец. Никога не бъдеш боец.
Боб разбра на какво изпитание го подлага Дошу. Поставяше го в ситуация, в която силата и бързината му бяха безполезни; не можеше да ги използва срещу детето, дори да искаше. Нещо дълбоко в него го възпираше. От друга страна, трябваше да победи. Ако не победи, значи се беше провалил. Не можеше да бъде воин.
Как тогава можеше да победи? Трябваше да се бие предпазливо, да предвижда ударите на противника, да се движи и да парира по-майсторски, отколкото някога го е правил, а когато получи възможност, да се възползва от нея, но в същото време да се абстрахира от всичко, което го правеше мъж — бързината и грубата сила. Трябваше да овладее подсъзнателните си реакции и да пусне в действие сръчност и умения, които никога не е притежавал. Чувстваше се в безизходица.
— Ще се бия — заяви. — Но ако я нараня, ще нараня и вас. Това е условието ми, господине. Разбирате ли? Не можете да я излагате на опасност, без да рискувате собствения си задник. И не си мислете, че можете да ми прилагате хватки от айкидото. Това също го умея. Участвал съм в няколко схватки. Ето, погледнете, по дяволите.