![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Разбра кой е Кондо.
Сега му стана ясно защо някои хора го виждат, а други — не.
Осъзна и че двамата няма да се спрат пред нищо, докато не го принудят да каже какво знае, на кого е казал и за кого работи.
Нии се втурна към него, но закъсня.
Ник заби ножа в сънната си артерия и с усмивка изчака осемте секунди, докато кръвта му изтече.
28.
Драконът
Стигнаха в полунощ. Обикновено по това време на денонощието в квартала на Ник почти нямаше движение, но сега беше ужасно. На четири пресечки от апартамента на журналиста улиците бяха задръстени с коли и никой не се движеше.
— Отпред някакво ченге се опитва да въдвори ред — отбеляза Сюзан.
— Ще отида да видя какво става. Ако не се върна навреме, ще се видим у Ник.
— Това е глупаво. Всички ще те забележат, защото си чужденец. Нека аз да отида. Ти стой тук и пазѝ колата.
Окада слезе, а Боб се настани зад кормилото и зачака.
След десет минути колоната не беше мръднала и със сантиметър. Сюзан се появи. От бавната походка и мрачното й изражение личеше, че новините са лоши. Тя се качи в колата.
— Изгорили са го. Като Яно. Къщата е изгоряла до основи, съседните също.
— Може би се е измъкнал.
— Не — разсеяно отговори тя, — не се е измъкнал. Един полицай ми каза, че имало една жертва. Самоубийство. Запалил къщата и си прерязал гърлото. Преди час са го закарали в моргата.
Суогър се опита да не мисли за Ник, бедния Ник. Опита се да потисне гнева и отчаянието си. Спомни си думите на Дошу: „Има само сега“. „Само сега. Да, точно така, но само да се махна от тази проклета чужда планета, това враждебно място, където неизвестни мъже, които не мога да видя, убиват жестоко всеки, който се опита да ми помогне, в игра, чиито правила не разбирам.
Само сега. Само сега. Мисли за сега.“
Окада седеше мълчаливо. Гледаше невиждащо в далечината.
— Горкият Ник — проговори след известно време. — Мисля, че най-накрая показа на какво е способен.
— Умен човек. Смел мъж. Един от най-добрите.
— Горкият…
— Виж, не се опитвам да командвам или нещо такова, но мисля, че трябва да обмислим нещата. Ако Ник е прерязал сам гърлото си, значи Кондо Исами го е открил и той е знаел, че ще го измъчват. Познавал е тези хора. Затова е постъпил като самурай.
— Не ми се мисли за това.
— Все някой трябва да изясни нещата. Както гледам, това трябва да съм аз, затова смятам да се заема веднага.
— Знаеш ли, повдига ми се като си помисля колко те бива за това.
— Разбирам. На много хора им се повдига от мен. Аз съм сержант, такава ми е работата. Това е война, умират хора, други са в опасност, затова нека да обмислим какво ще правим отсега нататък.
Тя се замисли. След малко каза:
— Не мога да мисля в тази кола. Да отидем в някое кафене. Трябва да изляза някак от това глупаво задръстване.
Кафенето беше полупразно. Взеха си кафе от касата и седнаха на една маса в дъното. „Старбъкс“. Все едно бяха в Айова.
— Добре — заговори Суогър, — кажи ми дали съм прав. Ти си по-умната. Аз имам само гимназиално образование.
— Ново правило: без подигравки. Подигравките са забранени. Ясно ли е? — изръмжа тя.
— Извинявай. Беше глупаво. Няма да се повтори. Добре, ето какво знаем. Ник е открил нещо. Още не знаем какво. Те обаче някак са научили и са го намерили. Той искаше да те предупреди. Имал е достатъчно време да скрие онова, което е намерил, и да ти се обади. „Сюзан, нахраних дракона.“ После прерязва гърлото си, знаейки, че ако го хванат жив, ще го принудят да им разкаже всичко. Дребният, хилав Ник се оказа по-храбър самурай от всички онези негодници. Ето още нещо, което ми хрумна. Кажи дали си съгласна.
— Слушам те.
— Те не са опожарили къщата му без причина. Досетили са се, че е научил нещо, и са се опасявали, че го е скрил някъде. Подпалили са къщата, та онзи, за когото работи Ник, да не открие нищо. Иначе няма логика да я опожаряват. Така привличат ненужно внимание, а тези хора искат да останат незабелязани.
— Звучи логично.
— Добре, хайде сега да помислим за последните думи на Ник. Може би греша, но не би трябвало да е толкова трудно да ги разгадаем. Той е имал секунди, за да измисли какво да прави. Каза, че по телефона звучал уплашен. Знаел е, че убийците са там. Трябвало е бързо да скрие онова, което е намерил, и бързо да измисли как да ти подскаже къде е, така, че само ти да се досетиш.
— Да, но какво означава това?
— Означава, че има нещо, което трябва да ти е познато. „Нахраних дракона.“ Не, „Сюзан, нахраних дракона.“ Не кой да е дракон, не някой дракон от историята, не някой дракон от литературата, от филмите или от песните, а дракон, който Сюзан знае. Трябва само да намерим допирна точка между следните три неща: Сюзан, Ник и дракона. Какво знае Сюзан за драконите?