Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Приведе се напред и примигна. Хоризонтът вече не беше празен. Беше се появило нещо: голям кораб с надути платна се крепеше на линията, където небето срещаше морето, и сякаш ей сега щеше да се катурне от ръба на света. Елайза примигна и когато отново отвори очи, кораба го нямаше. Беше изчезнал, вероятно бе потънал в далечината. Сигурно в открито море корабите се движеха много бързо с опънатите си широки бели платна. Може би баща й беше плавал на такъв кораб.
Елайза отклони вниманието си към небето. Горе кръжеше чайка и кряскаше, почти невидима на фона на бялото небе. Момичето проследи с поглед полета й и забеляза нещо на върха на скалата. Имаше някаква къща, почти изцяло скрита зад дърветата. Различи покрива и смешното прозорче, което стърчеше от него. Запита се какво ли е да живееш на такова място, сякаш накрай света. Дали постоянно имаш чувството, че ще се прекатуриш и ще паднеш в океана?
Елайза се сепна, когато усети студени пръски по лицето си. Сведе очи към развълнуваното море. Започваше приливът и нивото на водата бързо се покачваше. Издатината, откъдето Елайза беше тръгнала да се катери, вече беше под вода.
Пропълзя обратно по ръба на скалата и предпазливо тръгна да се спуска, като се придържаше към най-дълбоките вдлъбнатини, за да може здраво да обхваща с пръсти издатините.
Спря, когато стигна точно над водата. От тук установи, че скалата не е плътна — сякаш някой беше издълбал огромна дупка в нея.
Пещера, ето какво се оказа. Елайза си спомни за пиратите от Триджина и за техните тунели. Ето това представляваше скалата, без никакво съмнение. Нали Мери й каза, че пиратите прекарвали плячката си през поредица пещери под скалите?
Елайза се залюля пред скалата и скокна на една относително равна площадка. Направи няколко крачки към вътрешността — беше тъмно и влажно.
— Ехоооо! — провикна се. Гласът й проехтя приятно и се плисна към стените, преди да заглъхне.
Не виждаше много надалеч, но усети тръпка на вълнение. Имаше си пещера. Реши един ден да се върне с фенер, за да огледа вътрешността…
Разнесе се потропване, далечно, обаче приближаваше… Тра-ка-трак, трака-трак, трака-трак…
Отначало Елайза си помисли, че звукът идва откъм пещерата. Закова се на място от страх и се зачуди какво ли морско чудовище приближава към нея.
Трака-трак, трака-трак, трака-трак… Вече по-силно.
Тя бавно отстъпи назад и запристъпва предпазливо настрани, към скалата.
А после, докато се придвижваше по ръба на скалата, видя два лъскави черни коня, впрегнати в карета. В крайна сметка не беше морско чудовище, а Нютън и каретата му, които се движеха по пътя върху канарата, а чаткането на копитата се усилваше многократно между каменните стени на заливчето.
Елайза си спомни предупреждението на Мери. Леля й щеше да отсъства сутринта, но я очакваха за обяд, така че момичето не биваше да закъснява.
Придвижи се пълзешком по скалата и скокна върху покрития със ситни камъчета бряг. Притича през плитката вода и после нагоре по брега. Върза си ботите и хукна нагоре по стъпалата. Долната част на крачолите й беше мокра и шляпаше силно по глезените й, докато Елайза лъкатушеше обратно по пътечката между дърветата. Слънцето се беше преместило, докато тя проучваше заливчето, и сега на пътеката беше притъмняло и хладно. Елайза се почувства като в хралупа, в тайна хралупа в ствола на някоя капина, където живеят феи, таласъми и елфи. Те се криеха и я наблюдаваха как се промъква на пръсти през техния свят. Пътьом Елайза огледа храсталаците, стараейки се да не мига с надеждата да спипа изненадващо някое от тези същества. Понеже всеки знае, че ако човек зърне фея, тя е длъжна да изпълни желанията му.
Някакъв шум накара Елайза да се закове на място. Притаи дъх. В просеката пред нея имаше човек, истински жив човек. Онзи с черната брада, когото беше видяла от прозореца на спалнята си сутринта. Седеше на един дънер и разгръщаше карирано парче плат. Отвътре се показа доста солиден резен сладкиш.
Елайза се примъкна отстрани на пътеката и впери поглед в него. Връхчетата на оголените клонки закачаха крайчетата на късата й коса, докато тя предпазливо се покатери по един нисък дебел клон, за да вижда по-добре. До мъжа имаше ръчна количка, пълна с пръст. Или поне така изглеждаше. Елайза беше сигурна, че това е просто хитра маскировка и че отдолу са скрити съкровища. Понеже мъжът, естествено, беше пират. Един от пиратите от Триджина или пък негов призрак. Моряк, който още не беше съвсем мъртъв и чакаше сгоден случай да отмъсти за гибелта на другарите си. Призрак с недовършени дела, който дебнеше за малки момиченца в гората, за да ги отнесе у дома на жена си и тя да ги изпече на пай. Неговия кораб беше видяла в морето, големия черен кораб, който изчезна за миг. Беше призрачен кораб, а той…