Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Какво е това?

— Рисува Айфеловата кула върху ризата ми за тази вечер — обясни Бътъруърт.

— Готово! — Ива остави четката и избърса ръцете, си. — Какво ще кажеш?

— Шедьовър.

Очите й заоглеждаха хората, които я наблюдаваха, и се спряха небрежно върху Ейдриън.

— Мокър си. Иди да се преоблечеш.

— Ела и ти.

— Искам още един коктейл с шампанско.

— Пи достатъчно. Време е да се облечеш за карнавала.

Тя затвори с неохота боите си и тръгна пред него.

— Стакоум е поръчал маса за девет души — отбеляза той, докато минаваха по коридора.

— Младите — каза тя с ненужна горчивина. — О, младите. И ти, който се забавляваш — с едно дете.

В каютата имаха дълъг разговор, неприятен за нея и уклончив от негова страна, който приключи, когато корабът се издигна внезапно високо нагоре и Ива, след като въздействието на шампанското беше преминало, отново се почувства зле. Не можеше да се направи нищо друго, освен да изпият по един коктейл в каютата, след което решиха да отидат на карнавала — сега тя вече или му вярваше, или пет пари не даваше.

Ейдриън беше готов първи — той никога не се маскираше.

— Аз ще се кача горе. Не се бави.

— Почакай, моля те, толкова се люлее.

Той седна на едно от леглата, като прикриваше нетърпението си.

— Нямаш нищо против да ме изчакаш, нали? Не искам да се изтърся горе съвсем сама.

Тя подгъваше един ориенталски костюм, взет назаем от бръснаря.

— Параходите карат хората да се побъркват — говореше Ива. — Мисля, че са отвратителни.

— Да — промърмори разсеяно той.

— Когато стане съвсем зле, си представям, че съм на върха на някое дърво, което се люлее напред-назад. Но след това започвам да си въобразявам какво ли не и накрая трябва да си представям, че не съм луда, когато зная, че съм.

— Ако продължаваш да мислиш така, ще полудееш.

— Виж Ейдриън. — Тя вдигна бисерната огърлица, преди да я закопчее на врата си. — Красиви са, нали?

Както беше нетърпелив, на Ейдриън му се струваше, че тя се движи из каютата като фигура в забавен кадър. След малко я попита:

— Ще се бавиш ли много? Тук е задушно.

— Заминавай! — избухна тя.

— Не искам да…

— Заминавай, моля те! Само ме притесняваш, като ме караш да бързам.

Той я остави с подчертана неохота. След кратко колебание слезе на долния етаж и почука на една от вратите.

— Бетси.

— Един момент.

Тя излезе в коридора, облечена в червено двуредно сако и панталони, които беше заела от пиколото.

— Пиколата имат ли бълхи? — попита го тя. — Като предпазна мярка съм се навлякла с всичко, което имам.

— Трябваше да те видя — каза бързо той.