Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
В главата му се завъртяха още по-мъчителни и гадни картини, нали ще го принуди да прави и това, и това, нали няма да го пожали, нали за тях чистотата е юридическа формалност, важно им е само да получат невинността за лична употреба, а пък да се съобразяват с чувствата и неведението на младото същество – изобщо не им минава и през ум…
— Скъпи, какво ти е?
Касим разбра, че стене.
— Сега ще ти дам таблетка разтворим аспирин!
Асет бързо изтича от столовата.
А тя все още не се замисля за това, помисли си Касим, докато изпращаше жена си с поглед. Не се замисля, защото е щастлива в брака си и неволно проектира собствения си живот върху бъдещето на дъщерите си. Иман поне порасна здрава, неосакатена. Но какво ли я очаква Азиза? Добре е, разбира се, че макисарите пречукаха имам Абдолуахид, ревностния привърженик на „фараонското обрязване“*, докато момичетата още са малки. Колко пъти вече той беше излизал с доклади, колко статии публикува из списанията. Уахабитските власти засега имаха разногласия по този въпрос. В емирствата и в Египет се практикуват и трите вида женско обрязване, включително и това, най-ужасното, а пък в Иран поне точно такова никога не е имало. Доколкото в Европа сега живеят потомците на заселници от целия правоверен свят, за много неща, включително и за това, няма общо правило. Но активисти от рода на покойния Абдолуахид се стремят към унифициране на всички правила – и винаги по най-радикален начин. Отвсякъде, така да се каже, вземат най-доброто. Така че благодарение на макисарите, за известно време ще се забрави за „фараонското обрязване“, но едва ли завинаги. Вместо Абдолуахид ще изпълзи нова гадина, защото унификацията в съответствие с най-радикалните варианти на битовите норми е очевидна тенденция, глупаво е човек да си затваря очите пред нея. Дано Азиза успее да порасне! Дано навреме хвърли топа шейх Юсуф!
[* Фараонско обрязване – женско генитално осакатяване – Бел.ред.]
Ама какво става днес, наистина? Нали само преди три часа му се струваше, че денят е като всеки друг, макар и с дребните си неприятности. После тази ужасна истерия на Асет, после тревожният признак по отношение на кокаина, а сега пък тези черни, отвратителни мисли.
Отстъпиш ли веднъж, няма спиране.
Що за странно изречение? Кой и кога го беше изрекъл?
Но нали това е истина!
Кой изобщо е казал, че той е жертвал нещо, че за нещо е виновен? Всички негови прадеди са били военни. И той от малък искаше да стане военен в тази страна, в този военен корпус. Докато растеше, религията бе сменена. Е, и какво от това? Религията – това е фльонга, черешката на тортата, която в края на краищата няма никакво значение. Нали страната си остана, остана си и населението й, макар и увеличено от емигрантските потоци, дори врагът си остана предишният – все същата Русия. По времето на прадядо му Студената война с нея без малко да премине в гореща, същото е възможно да се случи и сега. Нищо не се е променило. Той просто изпълнява дълга си.
Да, но какво бъдеще е приготвил за децата си? Той не е като тях, Асет не е като тях. Но децата, децата им ще се разтворят в тях като лъжичка нес кафе във вряла вода. Внуците му ще станат едни от тях.
Отстъпиш ли веднъж, няма спиране.
Влязлата Асет освен чашата с разтворима таблетка държеше в ръка и телефонната слушалка.
— Изключил си мобилния си.
— Ами, да.
— Затова звънят на домашния. – Докато му подаваше слушалката, Асет затискаше с длан микрофона. – Както изглежда, търсят те по спешност да се явиш в службата.
Глава XII
Пътят на скелетите
Фаровете на мотора осветяваха в тъмнината оплелите се в белезникавата паяжина човешки останки.
Шест милиона скелети, като че ли някой специално ги е броил, сърдито си каза Жана, намалявайки скоростта. Бива си ги дупките, можеш като нищо да се изтъркаляш презглава.