Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година

Разбира се, ако от това пренебрегване на шериата зависеше не кариерата, а сигурността на живота му, Касим щеше да го коригира. Но и тук трябва да усещаш тънката граница. Едно отклонение от общоприетите норми, желателно при силно усърдие в спазването на останалите, не е кой знае какво, то не е страшно. Дори и в министерството Касим ще го вземат рано или късно, нищо, че има само един брак. Но две или три отклонения вече създават силно напрежение. Обаче и тук трябва да се усеща разликата – има две, които биха тежали повече и от четири. Неописуемо сложни са тези неписани правила на играта, която двамата с мъжа й водеха ден след ден.

И защо водеха, с раздразнение си помисли Анета. Водят сега, ще водят и занапред. Защо ли след срещата с онова непримиримо наивно момиче тя непрекъснато мисли за себе си в минало време? Това е пълна глупост.

— Онова момиче не е от гетото, скъпи.

— Е, знаеш ли… – Касим винаги леко се зачервяваше от възмущение, а сега бузите му направо пламнаха. – Можеше и да не ме лъжеш. Мислиш ли, че Зурайда не е в състояние да различи правоверна от кафирка? Тя сигурно е казала…

— Никога не съм те лъгала, не те лъжа и сега – с достойнство каза Анета. – Не съм казала, че момичето е правоверно. А Зурайда за късмет е глупачка.

— Обясни ми, моля те. – Касим го побиха тръпки от спокойния глас на жена му. Той се прибрал вкъщи ядосан, първо, защото въпросът с преместването му в министерството отново се проточваше, второ, защото това сополиво пале Ясир Ибрахим Хасан, нали глупавите дреболии винаги вбесяват повече от сериозните проблеми, бе довлякъл на работа новичък китайски ноутбук. „Засега, уви, скромните ми средства не ми позволяват да си купя от продукцията на забележителната ни фирма „Фархад“! – с фалшиво съжаление тържествуваше той, докато показваше на колегите си възможностите на своята придобивка. – Затова ми се налага да се задоволявам с китайска електроника. Но все пак се съгласете, че за евтиния е доста добра, нали, господа?“ И нямаше какво да му кажеш. А е дяволски обидно, когато някой толкова нагло ти показва превъзходен компютър, купен два пъти по-евтино от твоя само защото собствениците на „Фархад“ искат да печелят с повече или по-малко старателно префасониране на същия „пълнеж“ в свой корпус. Какво да се прави, положението задължава. Но защо такава дреболия толкова го ядоса? Та нали тя не заслужаваше изобщо да си хабиш нервите. Преди един месец той брои на онези мошеници от „Фархад“ пари, които не му бяха в никакъв случай последните. Честно казано, за семейния бюджет не е от значение дали ще плати осемстотин ислямски евро за персонален компютър, или хиляда и шестстотин. Но е някак обидно. А сега се прибира и му казват, че Асет е водила у тях някакво момиче, и то кафирка. Е, как да не си излееш при това положение яда и раздразнението? Но знаеше дълбоко в душата си, че всичко това не е насериозно, а просто изпускане на парата след тежкия работен ден. Сега жена му ще започне деликатно да изглажда острите ръбове, а и масата вече е сложена за обяд, и хубавичката му по-голяма дъщеря ще дойде, ще прегърне баща си, а после ще му донесат да целуне мъничката, такава здравичка, такава пухкава… Неговото несериозно раздразнение, колкото и да е странно, говореше за това, че той е доволен от живота си. Но в особените интонации на жена му изведнъж се прокрадна студеният призрак на нещо сериозно, много сериозно. – Откъде се е взела в дома ни малката кафирка, ако не е от гетото?