Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
— Божията Майка скоро мъничко ще се утеши.
— Ще се молим за това, Валери.
В отговор се дочу шумолене, лекичко, сякаш се движеше мишле, въздишка и сънено дишане.
Неясно защо Йожен-Оливие знаеше, въпреки че подземната тъмнина беше абсолютно непрогледна, че свещеникът продължава да седи, сведен над спящото дете.
— Спи! И нека Божията Майка ти изпрати покой поне в съня ти! – тихо изрече отец Лотар, обръщайки се кой знае дали към заспалото момиченце, дали към самия себе си. – Спи, малка огромна тайна, гостенко отникъде, дете без минало! Жана Сентвил няма защо да я разпитваш за нейното минало. Бездруго се вижда, че тя е осиротяла на десет-единайсет години, не по-рано, защото по-ранното сирачество щеше да е пречупило волята й, но не и по-късно, защото тогава нямаше да е станала толкова самостоятелна на своите шестнайсет години. Но ти не си Валери Сентвил, не си Валери Бурделе, не си Валери Левек. Ти си Валери. Възможно е да са убили твоите родители пред очите ти, може да са били праведници, които са те учили от най-ранна юношеска възраст да се молиш. Но със същия успех би могло и да са колаборационисти, възможно е да са живи и здрави до днес. Ти би могла да се явиш от пепелището на опустошения си дом, но би могла също така един прекрасен ден да си станала от обедната маса, за да си тръгнеш завинаги – и никой не би посмял да те спре. Твоето минало е също толкова непостижимо, колкото и сегашната ти вечна правота. Спи!
— Скъпа, какво момиче от гетото е идвало у дома? Нали съм ти казвал сто пъти, че старицата доносничи!
— Извинявай, но ти самият не ми даваш да я освободя. Колко пъти съм искала.
— Човек може да си помисли, че другата ще бъде по-различна. Ти прекрасно знаеш, че прислугата в домовете на конвертитите е и на втора заплата. В Първи отдел на все същата служба.
Асет потръпна. Първи отдел или Благочестиво подразделение имаше във всяко голямо учреждение, и то осъществяваше шериатски контрол. Разбира се, от такъв контрол не бяха освободени и малките частни фирми, просто навсякъде, където на чиновниците им се струваше твърде скъпо да плащат на двама-трима щатни служители или да принудят частните собственици да го правят, подразделенията се образуваха отделно. Всяко от тях държеше под контрол от три до десет предприятия.
Касим, все още не успял да смени синята си униформа на капитан от вътрешните войски със свободни домашни дрехи, стоеше пред жена си. Красив трийсет и седем годишен мъж, на когото му отиваха рано прошарените коси. Прошарените коси правят мъжа по-хубав, ако лицето му е младо, а фигурата стегната – така си мислеше Асет от деня, в който за пръв път видя в грижливо поддържаните коси на мъжа си да проблясват сребърните коси. Нали само военните могат да се похвалят в днешно време с развита мускулатура – спортът е забранен, но хайде забрани на войника професионалните тренировки! Сред страдащите от телесен мързел колеги – араби и турци – Касим минаваше в този смисъл за образцов офицер, всеки път готов да се запише на стрелба, бягане и борба. В действителност, те просто му заместваха заниманията със спорт, с които беше свикнал през детските си години, макар самият никога да не го казваше и Асет от своя страна тактично да си мълчеше. Това беше част от играта, която играеха и двамата, от нея зависеше благополучието, а може би и съществуването на семейството им.
Глава XI
Домът на конвертита (продължение)
Разбира се, когато преместят Касим в министерството, ще се наложи физическата форма да бъде жертвана в името на кариерата. Но преместването му все се отлагаше и вероятно, както предполагаше Асет, не без участието на Първи отдел. Правоверен с една жена, откъдето и да го погледнеш, това изглеждаше съмнително. Ами какво да се прави – неомъжените приятелки с ограничени средства са голям дефицит, търсенето е повече от предлагането. И за тях се оказа, че няма. Разбира се, Асет беше благодарна на Касим, че все пак се отказваше да спазва това правило на играта. Тя никога не забравяше да изрази тактично на мъжа си своята признателност, макар с прословутото здравомислие на парижанка да се досещаше, че причината за бавното му израстване в кариерата не се свежда единствено до великата любов. Силно подозираше, че когато става дума за три часа, прекарани с проститутка, мъжът й едва ли е по-добър от другите офицери. Но мъжете по природа са предпазливи по отношение на брака. Да пуснеш в дома си някакво безкрайно чуждо същество, да делиш с него постеля, да разговаряш, да го виждаш всеки ден, да прекроиш според желанията на това същество битовите си навици, реда вкъщи – малцина конвертити се решаваха да предприемат подобно нещо. Алтернативата не беше по-добра – между две жени французойки постоянно щеше да прескачат искри. Така или иначе: да се отпуснеш истински, с удоволствие, в собствената си къща, дори като внимаваш и се пазиш от слугите съгледвачи – пак няма как да стане. А мъжете много ценят спокойствието на домашното огнище. Моят дом е моята крепост. Макар да са го казали англичани, всички французи биха се подписали под тази поговорка.