Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година
- Автор: Чудинова Елена Петровна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Велик архонтски събор
- ISBN: 9786199004111
- Переводчик: Надя Попова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година». Краткое содержание книги:
Антиутопията „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (2005) й донася невероятен успех с продадени над 100 000 екземпляра в Русия.
* * *
Годината е 2048. Властта в Западна Европа е в ръцете на ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия. Шериатът е узаконен, католическите храмове се унищожават и поругават. Французите, които отказват да приемат исляма, са обречени да живеят в гето. Символът на християнска Европа – катедралата „Парижката Света Богородица“ е превърната в джамията „Ал-Франкони“.
В Париж са останали две сили, които се противопоставят на окупацията. Армията Маки и католиците традиционалисти, криещи се в катакомбите на Париж. Двете сили се обединяват в един последен опит да спасят храма „Нотр Дам“.
— Страхувам се, че си прав! – Асет запази спокойствие. – С основание подозирам, че едното по никакъв начин не е свързано с другото.
Пред Касим стоеше някаква непозната жена. Тя беше облечена с познатата къщна рокля на Асет, малинова, дълга, събрана в талията на меки дипли, от естествена коприна. Беше обута с познатите домашни пантофи на Асет – от крокодилска кожа, които той самият й избра за рождения ден. Но жената изглеждаше непозната. И още нещо – тя изглеждаше много по-красива от жена му.
— Ти трябва да се лекуваш! – заговори той с истинска злоба, отърсвайки се от странното видение. – Сега приличаш на ненормалната си баба, която десет години напук седя в стаите си, без да излиза навън!
— Ако тръгнем сега да нищим роднините си, и ти в никакъв случай не приличаш на своя дядо. Говоря за по-стария, по бащина линия. Нали и той е бил офицер, не е ли така, скъпи?
Такъв удар под кръста, такова споменаване на грижливо критата семейна тайна, на скелета в гардероба, той изобщо не беше очаквал от Асет. Дори не смееше да мисли за това. В семейството му дори наум никой не си помисляше, камо ли да споменава, че този дядо бе осъден на пет години тъмничен затвор. В края на века, намирайки се в епицентъра на военните действия срещу сърбите, той тайно им предавал информация за дислокацията на частите на АОК и плановете за бомбардировки на НАТО*. Добре поне, че не е бил платен шпионин, но при всички случаи – военен престъпник или, което е още по-зле, престъпник, минал на страната на мръсните кафири в борбата им с правоверните. Тогава, разбира се, правоверните не са били завзели властта в Европа, затова той се отървал с малка присъда, с нищо и никакъв срок на заточение. Но ако, не дай си Боже, тези факти изплуват сега – най-доброто, което можеше да очаква Касим, щеше да е да прекара остатъка от живота си в някой затънтен гарнизон в Пикардия.
[* Тук се споменава реален епизод. Френският военен елит, за разлика от правителството и гражданското общество, до голяма степен не е одобрявал действията срещу Сърбия. – Б.ред.]
— Благодаря ти, че ми напомни за това! – с мъртъв глас промълви Касим. – Твоят мъж наистина има повече основания от теб да се срамува от своите предци.
— Скъпи, а не ти ли е идвало наум, че твоят дядо сега много повече би се срамувал от теб, отколкото ти от него?! Ако можеше да те види? Че той тъкмо затова е нарушавал воинския си дълг, защото може би не е искал правнучката му да се казва Иман?! – Сега Анета почти крещеше. По лицето й минаваха конвулсии, като го смачкваха отвътре, както мачкат тестото ръцете на някоя хлебарка. – Може би той е искал внучката му да се казва Никол?! Никол, както винаги съм го искала и аз, само че винаги съм си мълчала! Никол! Никол!!!
Касим се спусна към жена си, с едната ръка я сграбчи за рамото, а с другата я удари по бузата – силно, но без злоба, която сякаш се беше изпарила, направи го само за да прекъсне истерията й.
И опъналото се като струна тяло на Асет изведнъж омекна, тя се олюля, сякаш търсеше опора, обгърна с ръце врата на мъжа си и тихо се разплака, скрила лице на гърдите му.
— Прости ми, мили, прости ми, и без мен си имаш достатъчно неприятности! Може наистина да съм болна, може в мен наистина да се проявява бабината наследственост, не знам, просто не знам какво ми става!
— Успокой се, милата ми. – Касим притисна жена си в прегръдките си. – Мисля, че просто си изпаднала в шок, след като си станала свидетелка на смъртта на кади Малик. Честно казано, покойният беше гаден тип, но много нужен човек, пък и да видиш отблизо толкова ужасно събитие… Да преживееш такъв ужас, особено ако си жена… Освен това горката Зейнаб беше твоя приятелка… Сега, то се знае, на нея й се налага да забрави за приятелките си, но на теб, разбира се, ти е жал за нея…