Бедствие на високи токчета

Бренди изкриви глава и се опита да прочете съобщението, но той светкавично натисна ИЗПРАЩАНЕ.

— Роберто ли е с теб? — поинтересува се Тифани.

— Да, майко.

— Щом той е с теб, значи си в безопасност.

— Той е просто човек — настръхна Бренди. Мразеше майка й да боготвори мъжете.

— Утре ще ти се обадя и непременно ще се уговорим за среща насаме.

Бренди го погледна на мъждивата светлина. Майка й имаше право.

— Бренди Лин, този път ще ми кажеш какво става. Не го забравяй — нареди Тифани.

— Няма, госпожо. И да се пазите! — Бренди затвори. — Тя вече е при чичо Чарлс.

— Охраната му е първокласна. — В дланта си Роберто държеше чип. — Ако ти покажа записа от фоайето, дали ще ги разпознаеш?

— Вероятно ще мога да ти кажа дали възрастта и ръстът съответстват.

Той пъхна чипа в един прорез на компютърчето.

— Офицер Рабек увеличи максимално образите. Тук сме ние, а там са те. — Той посочи вратата, от която бяха влезли.

След няколко минути двамата мъже се появиха.

Камерата бе насочена надясно под остър ъгъл. Мъжете съблякоха палтата си, но не свалиха шаловете си. Бяха облечени с черни анцузи, но не изглеждаха нехранимайковци. Единият отиде при униформения пазач и го заговори, треперейки изразително от студ. Пазачът сви рамене и им посочи един диван.

— Докато ти беше в тоалетната, разговарях с пазача. — Роберто почука по екранчето с пръст. — Той каза, че момчетата — така ги нарече, момчета — чакали в колата си Джейк Джасински от международния отдел да слезе, за да отидат на семейно погребение. Джейк им се обадил, че ще закъснее, затова те влезли да се стоплят.

— А какво казва Джейк Джасински? — Тя гледаше как младежите сядат на дивана, до който имаше цвете в саксия.

— Че е сирак.

— Сто на сто. — Сякаш камък затискаше гърдите й. — Определено биха могли да са младежите от заложната къща. Не съм категорична, но…

— Доказателствата натежават в тяхна полза.

— Само че… защо им е било да убиват господин Нгуен? — Тя стисна Роберто за китката и го погледна в очите. — Защо ме преследват?

— Нали каза, че собственикът се е чувствал неудобно — вероятно си е давал сметка, че ще го наранят, а може би дори ще го убият. — Роберто покри дланта й със своята.

— Но защо, когато го попитах, не ми е казал, че има проблем?

— Може би се е надявал, че ще ги умилостиви с приказки. Може би е бил добър човек и не е искал да пострадаш. — Той стисна пръстите й. — Но щом по някаква причина тези двамата са те подгонили, значи не е изключено господин Нгуен да ти е дал нещо, което ги интересува.

Бренди опипа обиците си.

— Разглеждах ги на витрината. Сапфирите са невероятни, но тези двамата не биха тръгнали да ме преследват заради тях. Нали можеха да ги откраднат на място.