Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— О, тя ще се справи с това.
„Защото бавачката си е бавачка, независимо дали работи за вашето семейство или не?“, мислено се запита Джос. Но премълча напиращия на устните й въпрос.
— Моля, имайте ме предвид, ако промените решението си — каза госпожа Парсънс. — Имате ли нещо, на което мога да ви запиша адреса и телефона си?
— Не, съжалявам.
Жената въздъхна драматично и започна да рови из чантата си, след което измъкна химикалка и парче от разкъсан плик, на гърба на който изписа данните на адвоката си.
— Ще ви дам и номера на мобилния си телефон. Търсете ме само на него. В никакъв случай не се опитвайте да откриете домашния, нито пък звънете на него при каквито и да било обстоятелства.
Нямаше такава опасност. Джос дори не докосна листа.
— Госпожо Парсънс, не искам да храните измамна надежда, че бих могла да ви се обадя, тъй като, честно казано, времето ми е изцяло ангажирано с грижите за семейство Оливър поне до следващия юни.
— Така говориш сега. — Жената буквално сграбчи ръката й и пъхна хартията в нея. — Но като нищо може да промениш решението си. — Тръгна към сина си, като говореше нещо на момичето, което се опитваше да му помогне.
Джос потръпна при мисълта да работи за човек като нея.
Върна се при Барт, но той вече се бе заиграл с червенокосо момиченце на име Кейт и не изглеждаше да има нужда от нея, затова само му каза, че ще си почива на пейката и ще го изчака там. Присъедини се към останалите детегледачки, като не откъсваше очи от играта на двете деца.
— Да не би Фелиша Парсънс да ти предлагаше работа в дома си? — обърна се към нея момиче от афроамерикански произход.
— Как се досети? — намръщено я попита Джос.
— Обръща се към всяка от нас. — Погледна към бавачката, която бе разтървала сина на госпожа Парсънс и другото момче. — Бедната Мелиса. Между другото, казвам се Мейвис Хикс — продължи, протягайки ръката си. — Не мисля, че сме се срещали преди.
— Джослин Боуен — прие здрависването Джос. — Какво имаше предвид с това бедната Мелиса? Да не би да е детегледачката на семейство Парсънс?
Другата кимна утвърдително.
— Много я бива в работата й, доколкото мога да преценя. Не мислиш ли така, Сюзън? — Потупа по рамото седналата до нея жена, прехвърлила вече трийсетте.
— Какво?
— Казвам, че Мелиса добре се справя с хлапето на Парсънс.
— О, да — отвърна Сюзън, едва сега забелязала Джос. — Да не би и вие да сте получили предложение от капризната Фелиша?
Джос кимна на свой ред.
— Да. Току-що. И се почувствах ужасно. — Хвърли поглед към Мелиса, която полагаше всички усилия да се наложи над тъмнокосия си довереник.
— Не се притеснявай, тя е съвсем наясно — уверено се обади Мейвис. — Не й се случва за първи път. Вероятно ще приеме първото предложение, отправено й от някой друг.
— Значи постоянно е така?
Сюзън и Мейвис я погледнаха едновременно, сякаш идваше от друга планета.
— Ама ти шегуваш ли се? — засмя се Сюзън.
— Е, не съвсем. — Нямаше смисъл да се преструва, че познава тази игра, защото това беше нещо съвсем ново за нея. И много объркващо. А тези жени биха могли да й помогнат да го проумее. — Само че ми се случва за втори път. Първият беше на един прием в дома на семейство Оливър.
Сюзън повдигна рамене.
— Всъщност става непрекъснато. Когато се разчуе за някоя добра детегледачка, всички искат да я имат в дома си.
Джос бе изненадана.
— Нямах представа, че госпожа Оливър е казала дори една добра дума за мен.
— Дори не си го помисляй — простичко й възрази Сюзън. — Никога не идва от работодателите. Мълвата се разнася сред самите майки. Те отблизо наблюдават коя бавачка какво прави, след това решават, че тяхната не е достатъчно добра, и се опитват да отмъкнат някоя от познатите им семейства.
— Но нали всички имаме подписани договори? — изуми се Джос. — Нима те не обвързват еднакво работодателите и служителите им? — Лично тя бе разгледала много подробно своя с баща си и двамата бяха стигнали до заключението, че й е гарантирана редовна заплата и подслон за период от една година.
Двете й нови познати се разсмяха в един глас.
Сюзън улови погледа й и каза:
— Сериозно ли говориш?
Джос се почувства неловко.
— Напълно.
— О, миличка, значи не знаеш?