Kолеж за магьосници

— Така си е. Е, с кои?

— Има ли значение?

— Разбира се, Лис. — Лис беше умалително от Лисичке, намек за тяхната антарктическа интерлюдия. — Това все пак са хора. Кои?

— Сурендра.

— Дадено. Разбрахме се. Уф, той обаче ходи с оная ужасна второкурсничка. Оная, зъбатата. Дето непрекъснато се опитва да накара хората да танцуват мадригал след вечеря. А какво ще кажеш за Джорджия?

— Може би не бива много да му мислим. Насила хубост не става. Нека се случи от само себе си.

— Добре. — Куентин наблюдаваше как Алис съсредоточено разглежда ноктите си. Понякога изглеждаше толкова красива, че направо не беше за вярване. Чувстваше се безпомощен. Нима тя наистина съществуваше?

— Обаче ти поемаш щафетата. Оставиш ли на мен, нищо няма да излезе. Знаеш ме каква съм патетична.

— Знам те.

Тя го замери с жълъд.

— Не биваше да се съгласяваш.

Ето как двамата излязоха от изолацията си и съгласувано подеха закъсняла кампания по сприятеляване с колегите си, от които лека-полека съвсем се бяха отчуждили. В крайна сметка ключът се оказа не Сурендра или Джорджия, а Гретхен — русото момиче, което ходеше с бастун. Помогна това, че двете с Алис бяха префекти, което едновременно беше източник на гордост и притеснение. Постът почти не вървеше с официални задължения и общо взето представляваше поредният абсурд; инфантилно хрумване, заимствано от системата на английските държавни училища; симптом на англофилството, внедрено дълбоко в институционалната ДНК на "Брейкбилс". Длъжността се заемаше от четиримата студенти в четвърти и пети курс с най-висок успех, които получаваха сребърна игла във формата на пчела, за да я забодат на сакото си. Отговорностите им се състояха в дреболии като регулиране на достъпа до един надживял времето си телефон с въртяща се шайба, приютен от дървена телефонна будка ветеран. Тя бе натикана под едно стълбище, до което неизменно се виеше опашка от десетина студенти. В замяна префектите имаха достъп до учителската стая — специална дневна в източното крило, която се заключваше.

Дневната имаше висок прозорец с красива чупка отгоре и барче, винаги заредено със сладникаво лепкаво шери, от което Алис и Куентин насила си пийваха. Мястото беше идеално за секс, ако предварително се споразумееш с другите префекти кога да го ползваш, но последното обикновено не представляваше проблем. Гретхен проявяваше разбиране, тъй като самата тя си имаше гадже, а третият префект беше едно популярно момиче на име Беатрис, с щръкнали руси кичури, което никой не смяташе за особено умно, преди да получи този пост. Беатрис така или иначе не използваше стаята. Но четвъртият префект се извъди не кой да е, а Пени.