Където злото властва

- Историята за маймуната от Александрия ти харесва, така ли?

Момчето кимна.

- И правилно - каза монсеньор Алесандро. - В тази история се крие удивителна мъдрост. Аз лично съм виждал тази маймуна. Маймуната от Александрия. Маймуната, която можеше да напише всичките букви от гръцката азбука. Прекарах седмица в този град, толкова велик в миналото, а сега - помръкнал. В незапомнени времена в този град е била събрана цялата мъдрост на света. Там намерих няколко необикновени книги. Беседвах доста и с градските лекари, които са първи в много области и говорят перфектно гръцки, въпреки че всичките са араби и евреи. От един от тях чух за изкусния занаятчия и търговец, казващ се Киншар Преписвача. Бил роден в Багдад, но живеел в Александрия. Този Преписвач имал сигурно книги от онези, които се пазели в знаменитата старинна библиотека преди пожара. А ти ме познаваш - каза монсеньорът с такъв тон, че момчето се почувства гордо, - познаваш ме. На всяка цена трябваше да се видя с този Преписвач. След няколко дни изпратеният слуга ми каза кога ще се състои срещата. За съжаление, бях разочарован относно книгите. Всичките те се оказаха скоро написани, като нито една не бе по-стара от няколко десетилетия. Аз все пак се сдобих с няколко добри екземпляра на трактати на Архимед, които все още нямах и в които, според мен, би могло да има поне няколко думи, принадлежали наистина на Архимед. А все пак, отивайки при Преписвача, не си изгубих времето. Той ми показа своя скрипториум[29]. Това бе един от най-добрите скрипториуми, каквито ми се е случвало да виждам по време на пътешествията си. В него се трудеха дузина души и там се създаваха не по-малко книги, отколкото в града, при моя приятел, печатаря Мануциус.

Под града монсеньор Алесандро имаше предвид Венеция. Ето колко много знаеше момчето за монсеньора.

- Срещата с Киншар Преписвача обаче се запечата завинаги в паметта ми не поради това. Заслугата за това бе на най-първия му писар - маймуната, казваща се Александър.

- Маймуна ли? - разсмя се момчето, сякаш чуваше тази история за пръв, а не за десети път.

- Точно така, маймуна - потвърди монсеньорът, изпращайки в готовата си да се засмее уста още една смокиня. И продължи: - Маймуната бе необикновена. Тя можеше да пише. Животното взимало перото и пишело върху големи хартиени листове едри криви букви в редица, една след друга. Тя знаела всичките букви от гръцката азбука и ги изписвала върху хартията така, сякаш пишела думи и изречения. Представяш ли си? Дори се била научила да оставя от време на време разстояния между буквите, сякаш това били думи. Не била усвоила препинателните знаци, не различавала точките от запетайките, а за гениалното изобретение на Мануциус, за точката и запетаята, в онази страна не бяха чували дори и самите преписвачи. И все пак маймуната пишела. Оставайки си обаче животно, не разбирала какво пише, поради което последният пияница в генуезката корабостроителница мисли по-ясно, отколкото тя. Маймуната просто изписвала буквите една след друга, без смисъл и ред. Всеки ден Александър седял в скрипториума и пишел, като образец за прилежност за останалите преписвачи. И в един прекрасен ден се случило чудо. Или не чудо, защото Киншар Преписвача ме убеди, че това събитие трябвало така или иначе да се случи. Както казваше той, ако се вземели достатъчно много маймуни и се накарали достатъчно дълго да пишат букви в редици, то една от тях със сигурност щяла рано или късно да напише нещо разумно. Ако се вземели безброй много маймуни, които да пишат до безкрай букви в редици, то някъде сред безсмислиците ще се намерят и повторение на трудовете на Платон, и стиховете на Хораций. От тази мисъл ми спира дъхът.