Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
През този ден, колкото повече се издигаше на небето слънцето, толкова по-силно момчето бе привличано към театъра. То знаеше, че театърът е заключен с катинар, с чудесния катинар на ковача Анджело, който никой не можеше да счупи. Знаеше обаче и къде лежеше ключът за него. В кабинета на монсеньора, във фруктиерата. Сред ябълките.
След седем часа вече не можеше да се сдържа. Трябваше задължително да я види. В края на краищата се върна вкъщи по същото време, по което го правеше винаги. Нямаше нищо странно в прибирането му. През този час ти се дояждаше, а гладът не щадеше дори и трудещия се академик, така че на масата обикновено се сервираше храна. Днес обаче слугите не бяха сервирали трапезата. Казаха на момчето, че монсеньор Алесандро и бръснарят обядвали в таверната, в града, заедно с онези, които щели да присъстват днес на аутопсията. След това цялата тълпа щяла да отиде в театъра, докато слънцето било още високо и светело ярко, облекчавайки работата на очите им. За него обаче имало няколко варени яйца, малко пушено месо и чиния пресни зеленчуци.
Хапнало, то се промъкна в кабинета на монсеньора. Ключът се оказа на мястото си. То го взе и излезе в градината. Никой от слугите не го заподозря в нищо, защото често си играеше там. Понякога седеше до езерцето и гледаше водните лилии. Струваше му се, че плуващите по водата листа приличат на сърца. А жадно отварящите устата си шарани сякаш се опитваха да хванат тези сърца и да ги разкъсат на парчета. Този път то мина покрай езерцето и заобиколи новичкия анатомичен театър. Под лъчите на слънцето прясната дървесина хвърляше златни отблясъци. То се приближи до плътно затворената със знаменития катинар врата. Никой не можеше да го види от къщата, защото входът на театъра бе ограден от две маслинови дървета и оградата от червени тухли, ограждаща градината. Ключът се плъзна лесно в ключалката и се превъртя.
Отворило вратата, то застина за миг на прага. Погледна надолу. Под краката му имаше влажна глина. Бе усетило миризмата на гниене още отвън. Влизайки в театъра се залюбува на това как слънчевата светлина изпълваше вътрешното пространство.
На масата, обкръжена от слънчевото сияние, подобна на божествено видение, лежеше тя. Сега то виждаше още по-ясно отпреди, че тя е съвсем като майка му. Очаровано - да, сякаш го привличаха прелестите, които не бяха подвластни нито на Бог, нито на дявола - то се приближи до масата. Лицето й бе по-бяло от хартия. „Като сняг” -помисли си момчето и си спомни северните зими. Бяло като снега, който затрупваше града и всяка зима криеше черния и неуреден свят на хората. На майка му бе същото. Студената кожа на жената бе самата зима. То докосна с длан бузите й. Прекара ръка по сухата и ледена кожа на шията, между гърдите и по корема. Под корема имаше до синьо черни косми, приличащи на преплетените клони на дърветата в гората. Ръката му замря. То стоеше и дишаше тежко. Мислеше за мъжете, които бяха идвали в леглото на майка му, преди да се появи бръснарят. Дали бяха идвали и след като то бе заминало с него? Или майка му ги бе пускала само заради него?
Сянката зад гърба му замъгли мислите му, както вдигнатата тиня студената и чиста вода. Не чу нито звук, само изведнъж забеляза сянката, която сякаш го обгради от всички страни. В този миг бръснарят впи хищно нокти в рамото му. Момчето отдръпна пръстите си от трупа и вдигна поглед. Бръснарят го гледаше така, както никога преди. Това не бе погледът, с който той, напил се с бира, измерваше противниците си в немските кръчми. Сега в очите му бушуваше невиждана злоба, точно както си я бе представяло момчето. Гледаше го самият дявол.
Бръснарят го хвана за шията и стисна здраво. Без да отпуска хватката си, изведе момчето от театъра. И го пусна, едва след като се озоваха извън пределите му.
- Това не е краят - подхвърли бръснарят, заключвайки вратата.
Момчето се свлече на земята, нямайки сили да се оправи с чувствата си. Шията го болеше и това бе всичко. То се учуди, че погледът на бръснаря не го бе изплашил кой знае колко. Всичко се бе случило точно така, както си го бе представяло.
Изправило се отново на крака, то тръгна и седна на пейката до езерцето. След известно време от вратата на къщата излезе монсеньор Алесандро и се отправи към театъра. Съпровождаше го цяла свита от жадни за зрелища студенти, лекари и знатни господа. Минавайки покрай него, монсеньорът му се усмихна с малко отсъстваща усмивка. Момчето кимна, но не отговори на усмивката.
Скоро всички влязоха в театъра.