Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
За да се спаси, момчето трябваше да лежи неподвижно и да диша, колкото се може по-рядко и незабележимо. Така и правеше. Най-накрая двуколката сви зад ъгъла на оградата и спря зад Гробището на невинните. Докато бръснарят му копаеше гроб до оградата, то лежеше, без да мърда. Когато гробът се стори достатъчно дълбок на бръснаря, той се върна при двуколката и се зае с момчето. Големият и силен мъж го свали от каруцата за косата, сякаш то не бе човек, а труп на животно. Момчето стисна зъби, за да не закрещи. След това бръснарят го изтъркаля с ритници до гроба и го бутна с крак в ямата. Момчето падна по гръб и прикри лицето си с ръка. Бръснарят бързаше и веднага започна да пълни ямата с пръст. Момчето сметна себе си за късметлия, защото, благодарение на тъмнината успя да прикрие устата си с ръка и да си запази малко въздух за дишане. Скоро настъпи пълен мрак, а върху гърдите му легна огромна тежест. Момчето се ослуша. Най-сетне падна и последната лопата пръст. Гробът му също бе плитък. Можа да чуе как бръснарят се качва на двуколката и удря магарето с юздите.
След като всички звукове стихнаха, момчето размърда ръката си, която лежеше върху лицето му и бе най-малко притисната от пръстта. Обърна я с дланта нагоре и започна да рови. Пръстта поддаде и веднага засипа цялото му лице. Изведнъж го обхвана паника. С всяко вдишване в белите му дробове попадаше малко пръст, а пластът над него притискаше все по-силно гърдите му, изцеждайки полека живота от него.
То обаче не престана да разгребва пръстта. Напротив, паниката го принуди да копае все по-бързо и по-яростно. За негов късмет, пръстта се оказа рохкава, а пътят нагоре - кратък. Първо едната му ръка се озова на повърхността, след това - и другата. Сега то можеше да разшири отвора и да види звездното небе над себе си. Вдишвайки свеж въздух, то неволно се закашля. От устата му се посипаха пръст и камъчета, а с всяко вдишване белите му дробове попиваха жадно свежия въздух. Отшумя изтръпването и пробождането, което бе чувствало във всяка част от тялото си. Виенето на свят престана. За пръв път, откакто се бе свечерило, то се почувства съвсем будно.
Може би наистина се бе събудило едва сега, а до този момент бе сънувало кошмар? Може би не пръстта го бе притискала, а тежките вълнени одеяла на монсеньор Алесандро? Започна да проверява опипом какво има под него. А, не. Пръст си беше. Всичко се бе случило наистина. Като гръм от ясно небе се бе стоварила бедата върху него. Бе изпаднало в немилост и изпадналият в ярост бръснар, както често му се случваше, се бе опитал да го убие, без каквото и да е предупреждение. Момчето лежеше и си мислеше какво толкова бе направило днес с трупа, че да предизвика пристъпа на ненормален гняв на бръснаря. Не разбираше нищо. То само я бе докоснало и толкова. Само си бе представило, че това е майка му и то може да я върне към живот. Ако бръснарят знаеше колко му е мъчно за нея, то нямаше да се ядоса така. Или щеше? Би трябвало това да е все същата жълта жлъч, помисли си момчето. Че какво друго можеше да е?
През тази есен бе валяло малко. Земята си оставаше суха и рохкава. И това го бе спасило от жестоката смърт там, долу. Започна отново да копае с ръце. Трябваше му много време, за да откопае гърдите и корема си, но когато приключи, освободи без проблеми краката си. Живият мъртвец се надигна от гроба. Спомни си песента, която бръснарят си бе подсвирвал, когато бяха за последен път тук, на гробището. Пророчеството, което никой от тях не бе разбрал, или пък бръснарят отдавна бе решил да се разправи с него?
То постоя малко, вглеждайки се в тъмнината на гроба. След това се обърна и се отправи към пътя. Излязло на него, то започна да се отдалечава от Падуа, все повече и повече. Влачи се цяла нощ. На кръстопътя избра не пътя за Венеция, а онзи към морето. Едва на разсъмване полегна край пътя, за да подремне. Когато се събуди, бе късен следобед. Бе го събудил човек със сиво расо. И преди бе виждал просещи монаси по пътищата и знаеше що за хора са.
- Изглежда, че си се отдалечил доста от дома си - каза сивият брат и го погледна весело и със съчувствие.
Част III
Скалпелът
Цялата Вселена има център или центърът на Вселената е навсякъде, а обиколка няма в нито една част, защото тя се различава от центъра.”