Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Наоколо имаше много скитащи кучета и гарвани. Ако на някого му притрябваше човешки труп, нямаше да намери по-добро място. Гробовете бяха плитки, стражата - несигурна, надгробните камъни - нарядко. Момчето вече бе ходило там заедно с бръснаря. Монсеньор Алесандро бе задължен доста на това място за учеността си.
Невинаги имаха късмета да намерят цял труп. Жаждата за знания на монсеньора обаче бе голяма и поради това се задоволяваше и с кости без плът, свързани само със сухожилия; и с един-два мускула, останали по случайност на мястото си. Заедно с бръснаря момчето почистваше от гнилото скелетите на разлагащите се трупове. Веднъж намериха лопатка, рамо и китка, на която липсваха пръсти, и освен това - крак. Видял плячката, монсеньорът ги върна още същата нощ обратно, за да намерят гръден кош.
На следващия ден, внимавайки да не бъдат забелязани и минавайки всеки път по друг път, те откараха костите в дома на монсеньор Алесандро, така че най-накрая той имаше почти цял скелет.
Двамата седяха на оградата, обграждаща Гробището на невинните, всеки с лопатата си и клатеха краката си, а слънцето залязваше зад гърбовете им. Бръснарят си подсвирваше песничка, която бяха научили в Германия. В нея се пееше за мързеливец, който мързелувал, мързелувал и заспал, а събудил се, открил, че е жив погребан. Момчето се вслушваше в нощта.
Най-накрая забелязаха как до портичката зад ъгъла се приближи двуколка. Видяха как резето се размърда. Скочиха от оградата и останаха отвън. Слънцето се криеше зад хоризонта и тъмнината встъпваше в правата си. Чуваха за какво си говореха копаещите от другата страна на оградата. За екзекуцията.
Слугиня била осъдена на смърт за това, че пребила до смърт собственото си дете, което заченала неизвестно от кого. Носели се слухове, че е надула корема от синчето на господаря си, богат местен търговец. Така ли било, или не, но днес следобед я обесили на градския площад. И сега двамата гробари, говорейки си празни работи и не обръщайки никакво внимание на трупа, риеха гроб, дълбок, колкото им позволяваше заспалата им съвест. Не им трябваше много време и накрая разговорът се завъртя около жената на единия от двамата, която - „истината ти казвам” - купила на пазара знатен петел. Главният въпрос се състоеше в това, за какво да бъде използван сега - за двубои или за развъждане?
След като гробарите приключиха най-сетне и приказките си, и отвратителната си работа, бръснарят и момчето чуха през оградата как се заключва портичката и скърцащата каруца изчезва в нощта.
Оградата бе издигната не за да предпазва гробището от мародери, а само за да го крие от очите на преминаващите, поради това бе малко по-висока от бръснаря. Прескочили с лекота оградата, те намериха мястото, където гробарите бяха заровили трупа. И двамата знаеха, че онова, което търсеха, не е заровено надълбоко и няма да им се наложи да копаят дълго. Не бяха прехвърлили и дузина лопати пръст, когато се натъкнаха на еластична плът.
Бръснарят нареди на момчето да застане на колене и да довърши работата с ръце. То започна оттам, където според тях бе главата. След като разгреба рохкавата пръст, се показа бяло като тебешир лице. Отворените очи бяха засипани с черната почва. Кожата бе гладка и студена. Черната коса се сливаше с околния мрак. Момчето промуши ръка под врата й и вдигна главата й. За миг остана така, поддържайки мъртвата глава, сякаш искаше да й каже нещо. Гледа дълго бледосините устни. Изведнъж се натъжи толкова, колкото никога преди, когато се оказваше близо до труп.
- Защо спря? Продължавай да разравяш - припря го раздразнено бръснарят.
Момчето се подчини. Почисти от пръстта гърдите, корема, бедрата и краката. След това я извадиха от гроба.
За да прехвърлят трупа през оградата, им трябваше въже. Бръснарят стоеше отвън и дърпаше въжето, промушено под мишниците, а момчето буташе краката. Най-накрая тялото бе прехвърлено през оградата и завързано здраво за двуколката. Пътят до града бе неравен. Преди да впрегнат магарето, те я покриха с покривало. Докато бръснарят закриваше лицето й, момчето успя да го разгледа. Слугинята приличаше на майка му, която бе останала там, в Тронхайм. Момчето се замисли дали бръснарят е забелязал приликата.
На следващия ден разрешиха на момчето да се изкъпе във ведрото на монсеньор Алесандро и да втрие в кожата си от най-добрия зехтин. След като изсъхна и облече сухи и чисти дрехи, го пуснаха в работния кабинет на монсеньор Алесандро. Седнаха на два меки стола от двете страни на масата. Момчето все още мислеше за маймуните на търговеца и поради това си спомни и други истории за маймуни, които монсеньорът му бе разказвал.