Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Боже мой, Създателю! Маймуни!
Момчето никога преди не бе виждало маймуни. Уличните момчета можеха да говорят, без да млъкват, за търговеца, който миналото лято водел на площада със себе си цели три. Беше се случило преди да пристигнат с бръснаря в Падуа. Онзи търговец бил направил шапки на маймуните и те разигравали цяло представление, имитирайки занаятчии с различни инструменти. Прогонили ги от площада, след като една от маймуните ударила с чука си някакъв маркграф по главата. Нещастникът бил спасен само от високата шапка, която си бил купил същия ден. Много Странно, но същият този знатен човек от Северна Германия, който бил тук като студент, купил от търговеца маймуните, след като последният не можел вече да развлича присъстващите с тях. И заради онова, което направил с тях, монсеньор Алесандро се разхождаше сега от ъгъл до ъгъл и се сърдеше.
Въпреки че момчето не бе виждало нито веднъж жива маймуна, то бе разглеждало рисунките, с които другите деца бяха украсили стените на къщите в квартала. Нарисуваните маймуни приличаха на дългоръки хора. А и веднъж в една книга, донесена от монсеньора от Изтока, бе намерило картинка, изобразяваща маймуна и нарисувана от по-изкусен художник, отколкото съседските дрипльовци. На нея ясно се виждаше, че маймуната е животно с гъста козина и големи, глупави очи. За това и разсъждаваше монсеньорът, докато крачеше из стаята и размахваше пред себе си перо, сякаш пишейки нещо във въздуха.
- Безсловесна твар, въобще не приличаща на човека. Нима можем да съдим по тях за тайните на човешкото тяло?
Тайните на човешкото тяло. Да, той се връщаше към това отново и отново. Момчето знаеше колко монсеньорът обича този израз, може би защото бе преуспял повече от останалите в тези тайни. Все още много неща му бяха неясни, но все пак, с извинение, можеше да се каже, че е съпричастен към тайните на тялото. От онова, което говореше сега с пламнало лице и крачейки от ъгъл до ъгъл, следваше, че знаеше неща, за които Гален и не подозираше.
Знаменитото учение на Гален за анатомията се представяше като основа на основите и не само в академията на Гален, съществувала през незапомнени времена в покрайнините на бляскавия град Пергам, но и във всички следващи училища, изучаващи човешките вътрешности - лекарското училище в Салерно, всякакви университети и дори тук, в Падуа, в която преподаваше самият монсеньор Алесандро.
Момчето бе чувало много пъти как монсеньорът говори за учението на Гален. Без да му мигне окото, монсеньорът наричаше от катедрата правото черво „rectum”, тоест „право”, забравяйки да спомене, че при човека, то не е право, а извиващо се, защото така казваше Гален. А сега на масата на монсеньор Алесандро се бяха озовали тези маймуни, защото, след като отмъстителният северногермански маркграф бе купил тези безработни животни, бе ги държал почти година в кабинета си, а след това ги бе поднесъл като дар на медицинския факултет в университета, където бяха попаднали под изкусните ножове на бръснаря и монсеньор Алесандро. Не за развлечение на публиката, а за дълга нощ на изследване на маймунската анатомия.
Тази вечер не бяха позволили на момчето да присъства и то се бе разстроило много, защото това бе последната възможност да види маймуните. Сеансът бе отворил очите на монсеньора. Той, разбира се, знаеше, че Гален е опознавал анатомията, аутопсирайки животни. Внезапното озарение на монсеньора се състоеше в това, че той бе видял, че устройството на маймуните се различава много от човешкото и поради това те не стават да се изучава по тях човешката анатомия. Бе се оказал поразен от новата идея и момчето разбираше всичко. Монсеньорът нямаше търпение да изкрещи това направо от катедрата. Това, че маймуните имат rectum, но не и човекът. Той обаче не го бе направил, а бе продължил да размишлява тайно, споделяйки мислите си само с избран кръг от хора - с колегите и студентите си, на които се доверяваше, и с бръснаря.