Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
В имението на монсеньор Алесандро имаше богати и изобилни градини, птичарник и множество дървета, по които зрееха маслини и праскови. Потъналата в зеленината на градината къща бе варосана, а между нея и езерцето с шарани имаше барака, в която слугите държаха инструментите си. Нали за поддържането на такова стопанство трябваше какво ли не - например, голяма подвижна стълба.
След като монсеньор Алесандро и шумната му свита изчезнаха във вътрешността на анатомичния театър, момчето отиде в бараката и взе стълбата. Тя се оказа голяма и тежка, а момчето бе малко и леко и бе невъобразимо тежко да я мъкне по пътеката от бараката до театъра. Още по-трудно бе да вдигне единия край на стълбата и да го опре на стената на театъра, но който иска, успява, както бе казвал неведнъж бръснарят. Стълбата тежеше толкова, колкото си тежеше. А на него му трябваше да е горе. Погледът на бръснаря го бе изплашил, но не можеше да го спре, и то започна да се катери нагоре по стълбата.
Стигнало до най-горното стъпало, то се изправи на пръсти. Само така бе достатъчно високо, за да надникне над края на стената. От мястото му анатомичният театър се виждаше като на длан.
Представлението бе в пълен ход. Момчето веднага разбра, че в сравнение с видените преди от него аутопсии нещо е променено. Лекарят работеше лично със скалпела. Точно в момента Алесандро се бе навел над трупа, за да разпори корема. Всяка правилна аутопсия започваше с малък разрез на утробата. Монсеньорът наричаше тази точка, която бе точно под пъпа, „центъра на кожата”.
Момчето погледна към бръснаря, който стоеше до монсеньора. Погледът му бе все още мрачен, но момчето се съмняваше, че мислите на бръснаря са обърнати към случилото се между тях. То бе живяло рамо до рамо с него две години, без да се разделят нито ден, и го познаваше добре. Досещаше се каква бе причината. Самолюбието му. Бръснарят страдаше от това, че бе принуден да отстъпи ножовете си на другиго. Момчето можеше да разгледа подробно всеки от тях. Ножовете лежаха там, долу, блестящи и двуостри. Някой старателно и красиво ги бе разположил върху бялата покривка на малката масичка, стояща до трупа. Днес ролята на бръснаря се свеждаше до това да подава на монсеньора ножовете, които той искаше. От хирург го бяха понижили до подаващ. Щеше да наблюдава аутопсията от близко разстояние, щеше дори да участва в нея, но момчето вече бе разбрало, че за разлика от повечето хора, аутопсията не бе за бръснаря развлекателно зрелище. Същността на аутопсията за него се състоеше в разсичането, в нарязването, в чупенето на костите. Това бе завладяващо и поучително приключение за пръстите. Танц на ножовете. Ако нещо си струваше труда, то това бе усещането за разпаряните от ножовете тъкани, а не възможността да се види скритото под тях. Момчето видя уязвено самолюбие и завист в погледа на бръснаря, който стоеше покорно зад гърба на учителя си.
Аутопсията продължи пет часа, докато не стана тъмно. Момчето слезе от стълбата, когато бяха стигнали до главата и очите. Не искаше да види как щеше да бъде унищожено лицето й. Прибра се и легна да спи. Заспало, сънува сънища, от които го сърбеше носът.
Когато вечерта вратата на стаичката му се отвори рязко, момчето не съобрази веднага, че сънят е свършил и в стаята му е нахлула действителността. Бръснарят се възползва от объркването му. Той скочи напред и затисна устата на момчето с ръка.
- Какво правеше с трупа, пале? - прошепна той.
Момчето не можеше да отговори, защото бръснарят бе притиснал твърде силно устата му.
-Всичко, всичко е осквернено. Трупът е предназначен за ножовете. Винаги само за ножовете. До него не се докосват така, както ти го докосваше. Какво те е прихванало? Майка ти казваше, че в теб има дявол. Дълго време си мислех, че е сгрешила и на практика това е ангел-пазител, но изглежда, че все пак се е оказала права.
Той хвана със свободната си ръка момчето за гърлото и започна да го души. То опули очи и през леещата се през прозореца слаба лунна светлина видя как по бузата на бръснаря се търкулна сълза. Или само му се бе сторило? Отначало на момчето му се зави свят. След това нощта бе прорязана от ярка светлина и отново настъпи тъмнина, още по-черна от предишната.
- Щастието отново ме изостави - произнесе някъде в тъмното бръснарят.
Момчето усети как се подрусва и полюлява. Друсането ту преставаше, ту започваше отново. Блесна първа мисъл: „Спускам се под земята. Това е пътят за ада”. След това се съживиха клепачите му. Мигна няколко пъти, докато клепачите му не започнаха отново да му се подчиняват. След като мигането приключи, то започна да вижда. Видя, че лежи върху двуколката. Отпред, с гръб към него, седеше бръснарят и направляваше магарето. „Значи заедно се спускаме в ада” - помисли си момчето. Започна да се оглежда, опитвайки се да разгледа тъмните пейзажи. Пътуваха по познат път. Оказа се, че пътят съвсем не водеше до огнената геена, но от мястото, към което отиваха, тя бе на една ръка разстояние.