Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Момчето бе чувало с ушите си, че в най-големите медицински училища в целия християнски свят преподавали едно и също, а именно че устройството на човешкото тяло приличало на тялото на маймуните. В някои университети съмненията в учението на Гален, провъзгласило самата истина за устройството на човека, щяха да бъдат сметнати за светотатство, не - по-лошо - за ерес, а опитите да се намерят сигурни доказателства, че Гален не е прав, можеха да отведат смелчагата до кладата на инквизицията.
Не такива бяха нравите в Падуа, покорна на мъдрото управление на Венеция. Законите на могъщия търговски град, напротив, задължаваха всеки практикуващ лекар да присъства поне веднъж годишно на аутопсията на екзекутиран престъпник. В Падуа всяка година имаше поне по две анатомични представления. Много от тях се съпровождаха от разясненията на монсеньор Алесандро. По време на последната такава аутопсия, извършена в дома на един благороден господин, рязането бе изпълнявано от бръснаря, новия доверен помощник на монсеньора.
По време на официалните аутопсии на монсеньора не се полагаше да стои до трупа. Беше му определена ролята на лектор, обясняващ случващото се от катедрата. Момчето разбираше, че именно от това започваше дълбоката пукнатина, разпалваща ума на монсеньора, защото източникът на мъдростта зад катедрата бе Гален, а край трупа - собствените очи. Бръснарят можеше свободно да разглежда онова, което Гален никога не бе виждал, докато погледът на монсеньора бе прикован към писанията на знаменития лекар от древността, като заключен, хвърлен в тъмница от ръкописи.
На всяка официална аутопсия обаче се падаха най-малкото по пет неофициални. Момчето бе виждало някои от тях с очите си на тавана на монсеньор Алесандро и само бе помагало за доставянето на тела за тях. На тези аутопсии монсеньорът можеше да си позволи да работи лично със скалпела. На тавана си той бе видял с очите си, бе докоснал с ръцете си, бе подушил с носа си колко безкрайно малко знаем за самите нас.
Подозрението, че Гален е грешал сериозно в някои неща, прерасна лека-полека в увереност. Най-накрая, аутопсирал трите диви маймуни, монсеньорът разбра в какво се състоеше най-голямата грешка на Гален. Човекът превъзхождаше животните не само с делата си, но и с духовността си. Органите ни също са толкова възвишени. В тялото на човека се случваха толкова много неща, които не можеха да бъдат разбрани, като се изследват маймуни.
Утре щеше да се случи нещо невиждано. Монсеньорът отдавна имаше това желание, но дълго не можеше да се реши. Бе поканил само най-близки приятели. За пръв път по време на аутопсия монсеньорът се канеше собственоръчно да разреже трупа пред очите на зрителите. Аутопсията щеше да е неофициална, поради това им се налагаше да си осигурят сами трупа.
Анатомичният театър бе негово изобретение. Монсеньорът дълго бе обмислял мечтата за подобно съоръжение. Замисълът се бе създавал постепенно от ментални образи и малки, умозрителни скици. В края на краищата той можа да нарисува изцяло всичко. Оставаше само рисунките да бъдат занесени на Алфонсо, строителя.
По волята на монсеньора театърът бе издигнат в задния двор на къщата му в Падуа. Представляваше кръгъл амфитеатър с три реда скамейки. Скамейките бяха разположени една над друга и дори от най-отдалечения ред зрителите виждаха добре сцената. Театърът нямаше покрив, за да може дневната светлина да помага на окото, следящо изследването на тялото. В центъра бе разположена въртяща се маса и трупът се слагаше върху нея. Цялото съоръжение бе от дърво.
По този повод монсеньорът бе отбелязал:
- Това нещо трябва да е от камък. И мястото му е на главния градски хълм със скамейки за стотици зрители. Не подобава на анатомичен театър да се крие в задния двор, както нашата проста постройка.
Алесандро свали плаща си и погледна момчето и бръснаря. Погледът му изразяваше предишното му спокойствие. Умните му очи отново станаха такива, каквито ги познаваше момчето.
- Вчера вечерта Алфонсо приключи работата си - каза той. - Остава трупът. След залез ще имаме и него.
Извън градската стена, по пътя за Венеция, на един час път с двуколка, се намираше онова, което местните жители наричаха с мрачно двусмислие: „Гробището на невинните”. Трудно бе да се нарече и гробище, защото бе парче земя, оградено с каменна ограда. Там погребваха бедняците, покосени от чумата през годините, през които тя свирепстваше така, че градските гробища към църквите не можеха да приютят всичките мъртъвци. Там погребваха екзекутираните престъпници, самоубийците и всички останали, чиито души по някаква причина бяха обречени на вечни мъки.